ОУП ВАРНА – 2012. 10 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

ОУП ВАРНА – 2012. 10 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

1.ЦЕЛ НА РАЗРАБОТКАТА
Целта на този текст е да се направи опит за анализ на негативните последици настъпили в развитието на града след приемането на ОУП на Варна, връзката им с недостатъците на самия план и влиянието на макросредата – обществена, икономическа и политическа в Република България за този резултат.
Този текст няма претенция да прави пълен анализ на развитието на града през последните 10 години, а по скоро да набележи тенденции в управленската практика , влияещи негативно на реализацията на плана.

2.АНАЛИЗ НА ВЪНШНИТЕ ФАКТОРИ ОКАЗВАЩИ ВЛИЯНИЕ НА РАБОТАТА ПО ОУП
Качествата на един Общ устройствен план на всяко населено място са в пряка зависимост от ясно формулирани национални цели ,касаещи конкретния регион и територия.
От края на Втората световна война до промените в резултат на разпада на Съветския съюз, България участваше в състава на т.н. социалистически блок чрез неговите структури Варшавски договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. Генералните насоки за развитието на територията идваха от отрасловата военна и икономическа междудържавна специализация.
Двуполюсният модел в света (капиталистически запад – социалистически изток) поддържаше в икономическа и военна кондиция страните , както и крехкия световен мир. В тази конфигурация България заемаше 43 място в света по общо икономическо развитие и беше икономически фаворит на Балканите.
След разпада на Съветския съюз бяха разпуснати всички координиращи социалистическите страни от блока структури. България се оказа без Голям брат. Привлечена от многоцветното примамливо изобилие и свободите на западната демокрация, побърза безуговоръчно да приеме всички предложения, обещаващи бъдещо присъединяване към семейството на Западния свят. Той пък от своя страна бързо, лесно и удобно за нас предостави готови модели за конституция, закони и норми, писани по начин осигуряващ НЕ нашия български просперитет, а пълната подчиненост на западните , основно американски, икономически и геостратегически интереси.
След 32 години следване на този път България се оказа безплатно превзета държава с изнемогваща и съсипана енергетика и икономика, погубено селско стопанство, евтин туризъм, разрушена здравна и образователна система и обезлюдена, защото почти не остана българско семейство на което децата му да не са имигрирали на Запад.
България се превърна в удобно място за изпиране на пари, получени по незаконен начин.
Колко трябва да си наивен за да не разбереш за 30 години какво си загубил и да продължаваш да мултиплицираш ефекта на потъването. За да се осигури тази мултипликация, минаваща през чести избори, целенасочено се стимулира неимоверното увеличение на държавната и общинска администрация и нейната зависимост от политическата конюнктура.
Да влезеш в политиката или администрацията икономически изглежда все по-примамливо.
Държавна политика се превърна създаването на закони с възможност за двоен прочит и наредби, пълни с измислени пречки, неспазването на които водят да санкции и заобикалянето на които щедро се възнаграждава. Административното и здравно обслужване се превърна в машина за изсмукване на пари, част от които, нерегламентирано подхранват същия този административен апарат.
В тази среда и политически климат бе създаден Общият устройствен план на град Варна.

3.ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПОЛИТИКАТА НА БЪЛГАРИЯ ВЪРХУ ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИЯ АНАЛИЗ И ПРОЕКТИРАНЕ.
При изготвяне на заданието за проектиране на ОУП нямаше изисквания, представляващи актуалната държавна политика. Екипът изработил заданието, позовавайки се на старите, утвърдени в практиката градоустройствени методики , старите териториално-устройствени разработки за Североизточния регион, Черноморското крайбрежие и проектът за Агломерация Варна-Девня-Провадия и отчитайки активната по тава време миграция от по-малките населени места към Варна, очерта насоките за развитие на града.
Новото се състоеше в присъединяване на оформилите се като вилни зони селищни образувания, тангиращи с границата на града , избутване на част от промишлената зона на запад съпроводено със смяната предназначение на част от старата промишлена зона разположена между бул.“ Владислав“ и бул. „Девня“ от промишлена в СМФ, отреждането на нови територии на запад от с. Тополи за промишлени нужди с неясно съдържание, замяната на няколко съществуващи градски парка за огромен зелен масив на южната страна на варненското езеро и опит част от острова да смени предназначението си от промишлено в бъдещ обществен център.
С присъединяване на южните зони – Зеленика, Ракитника и Боровец нарасна делът на южния град и необходимостта от втори мост над варненското езеро.
С едно изречение поръчката се свеждаше до – Нарастване на градската територия на екстензивен принцип с основна цел осигуряване на нови терени за дълъг хоризонт за строително предприемачество. Защо това се стимулираше от държавата – това е друга тема за разглеждане. В общи линии ЦИКЪЛЪТ за реализация е относително къс и не се изискват особени предварителни инвестиции за започването му. Големата контролируема разлика (марж) между себестойност и продажна цена позволява включването на нерегламентирано получени средства и обратно изтичането на такива в нужната посока. И най-важното възстановяването на първоначалната инвестиция става за средно 1-2 години. Всяка друга инвестиция в промишлено производство, хотелски и ресторантски бизнес, селско стопанство или транспорт се възстановява за период от 6-8 години при това при умерено спазване на закона. По късно приоритет в строителството получи пътното строителство и полагането на асфалт основно по същите , изложени по-горе причини.

4.ЗАЛОЖЕНИТЕ КАПАНИ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА ОУП
Основният смисъл на изработката на общ устройствен план е да се гарантира удобството на ползване и комфорта на обитаване на територията на града. Правилата, които обезпечават удобството и комфорта се свеждат до функционално зониране, гарантиращо защита от замърсявания и шум на жилищната среда, Транспортно-комуникационна система осигуряваща бързи и надеждни връзки между отделните части на града и комфортна жилищна среда, изразяваща се в оптимална комбинация между паркиране, озеленяване, обществено обслужване, ослънчаване на жилищните помещения и инфраструктурно осигуряване.
Прилагането на ОУП има съпътстващи изисквания, които гарантират ефективната му реализация. Най-важното изискване е наличието на ясна програма за начин , етапи и цена на реализация на плана. Увеличаването на градската територия с близо една трета би трябвало да постави на първо място изграждането на пътища и инфраструктура до новоусвоените територии. Това е възможно след изработката на подробни устройствени планове , обезпечаващи границите и новите имоти. Те пък са възможни след изработката и влизане в сила на цифровата кадастрална карта на общината. Само по себе си тази подготовка трябваше да се извърши от Държавата или Общината в рамките на 4-5 години със средства, които могат да се възстановят при придобиване на собственост върху имотите или при налична такава при промяна на предназначението им. Промяната на правото на 1 дка да построиш не 60 кв.м а 1500 кв.м ГО дава изработката на този план и това право трябвало да се заплаща още при придобиването му. Приемането на тази мярка означаваше силно ограничаване на строителството на предприемачески принцип за период от поне 5 години. Тази мярка при характерната за периода политическа турболенция , нямаше как да се реализира.
Отсъствието на пълен цифров кадастър, действащи застроителни планове по райони и реализирана инфраструктура И нежеланието на държавата да регулира този процес доведоха до хауса, който съществува в момента.
Допълнително ситуацията се утежни от съдебното решение за спиране действието на плана за централната градска част на Варна.
При приемането на ОУП-2012 тод. се изказа уверение от Възложителя- Община Варна, че допълнително ще се възложи план за ЦГЧ и план за управление на културно-историческото наследство. Такива все още няма след 10 години. Няма и нито един опит за актуализация на ОУП.
Тези условия прекрасно се съчетават с процесите в страната. Липсата на правила и наличието на закони с възможност за различно тълкуване най-ярката демонстрация на пътят в който се реализира ОУП-Варна.

5.ОСНОВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРИЛАГАНЕТО НА ОУП
За да не се спира процесът на обслужване на населението, важен за всяко едно избираемо управление, реализацията на ОУП започна с пълна пара още след влизането му в сила.
Започна са работа на парче. Най-големите щастливци получиха планове за улична регулация. Всичко останало вървеше за всяко УПИ поотделно. Понеже няма реализирани улици не могат да се прекарват и ВиК и Ел мрежите. Всеки сам се спасява … и плаща. Имотите в бившите селищни образувания с прекрасно изложение и гледка към морето останаха обслужени през 3 метрови криволичещи тупичета с невъзможност да се разминат 2 коли. Независимо от въведените забрани повечето са на попивни ями, които овлажняват и без това недостатъчно устойчивите скатове и стимулират свлачищни процеси.
Неимоверно нарасна интереса на предприемачите към територии с изградена инфраструктура – комплексите Левски, Младост, Владиславово. Отсъствието на ясни правила за центъра И за работа в среда на сгради паметници на архитектурата допуснаха тълкования на ЗУТ граничещи с лудостта. С появата на понятието смесено застрояване и особено при работа в зона СМФ се изградиха множество жилищни сгради , неотговарящи на основни санитарно хигиенни условия.
Независимо от наличието на регламент в ЗУТ за работа в жилищен комплекс, отново изневиделица се появяват „реституирани имоти“ и се строят по правилата за самостоятелен УПИ , в повечето случаи отнемайки регламентираните за паркиране и озеленяване места за вече изградените сгради.
РАЗВИТИЕ НА ГРАДА СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА ОУП
•Комуникационно-транспортна система . Най-значителната придобивка на града е изграждането на бул.“Левски“. Силно се облекчиха трите радиални булеварда – „Владислав“, „Сливница“ и „Цар Освободител“. Свързването на „Сливница“ с бул. „Атанас Москов“ и от там с Е-87 допълнително облекчи бул.“Владислав“. Подобна роля изигра и обновяването на бул.“3-ти март“. Прокараха се велоалеи на много места в града. Въведе се „синя зона“ за градския център. Не получи особено подобрение масовият градски транспорт, може би защото предвижданията в ОУП не бяха достатъчно убедителни. Възложи се изготвяне на проект за лека градска железница, КОЯТО има предвиден габарит в трасето на бъдещия бул.“Варна“. За съжаление проектът не получи особена подкрепа сред колегията на града, пък и опитите да бъде свързана с ЖП и Морска гара се оказаха практически невъзможни или икономически неефективни. Остана в действие автобусният и тролейбусният транспорт, който в по-голямата част от трасетата заема едно от двете платна в посока и силно затормозява пропускателната способност на основните градски артерии. Най-неотложен за реализация на първостепенната улична мрежа е продължението на бул.“Цар Освободител“ до включването му в трасето на Е-87. По мое мнение, което съм изразявал нееднократно, бул.“Цар Освободител“ и ул.“Георги Пеячевич“, вливаща се в ул. „Хр.Смирненски“ трябва да се разглежда до срещата им с бул.“Варна“, а той да се разглежда като градска магистрала 1 клас и започва от кръстовището до Летище Варна и завърши до срещата си с бул.“8-ми приморски полк“. На следващ етап вече с 2 клас може да продължи до кв. Виница и направи връзка с бул.“Княз Борис“ на кръстовището пред КК “Св.св.Константин и Елена“ Все още остава нерешен и проблемът с изграждането на подземни паркинги. Въвеждането на синята зона за по-голямата част от ЦГЧ натовари прилежащите квартали в това число ЖК “Чайка“и „Левски“ . Паркирането се извършва по цялото протежение на алейната мрежа и заема голяма част от зелените площи на комплекса. Неефективно се проектира и управлява второстепенната улична мрежа. По причина, че част от нея се проектира „на парче“ и така се реализира, в много от кварталите на града става трудно до невъзможно обслужването на УПИ, както и прокарването на ВиК и Ел инфраструктура. Все още нищо не е направено по проектирането и подготовката за изграждане на втори мост над варненското езеро.
•Функционално зониране на територията. По причина, че не е имало актуализации на ОУП-2012 год не са настъпвали промени във функционалното зониране и съответно на са правени корекции в забелязани недостатъци от проектното решение. Един от тях е отреждането покрай нереализираното трасе на бул.“Варна“на зони СМФ , с предназначение за компенсация при обезщетяването на имотите попадащи в трасето на бъдещия булевард, както и за по-категорично оформяне силуетите на сградите от двете страни на новия булевард . Тези зони трябваше да бъдат отделени в самостоятелни квартали и предвидено озеленяване, гарантиращо санитарно-хигиенният комфорт на прилежащото ниско етажно застрояване в зона ЖМ. Нищо от горните намерения не се реализира. На парче се изградиха и продължават да се изграждат пирамидални структури, без никаква връзка, както помежду им, ТАКА и към потърпевшите имоти зад тях.
•Обществено обслужване – В унисон с направените изводи в началото на текста, политиката която се следва е централизация на пакетите услуги – търговия, здравеопазване и услуги в големи комплекси, собственици на които стават големи международни компании. Недостатъка е в това ,че цялата печалба от тази дейност се изнася извън страната. Изключение прави образованието и културата, но те остават на дотации и не формират самостоятелни приходи.
•Качества на средата за обитаване. Понятието е твърде разтегливо и зависи от това с кого се сравняваме и какви са критериите ни. Ако се сравняваме със себе си – да , изградиха се много нови детски площадки, асфалтираха се училищните дворове, има осветление по алеите в морската градина, подмениха се част от бараките по варненския плаж с по-добре изглеждащи постройки, поддържат се цветните алеи пред ВИНС и морската градина. Подменена беше настилката на пешеходната зона в града. Появиха се и започнаха да се използват много велоалеи. Подмени се голяма част от уличното осветление с енергоспестяващо. И в същото време вече не съществува парк Младост. Паркът в квартал „Бриз“ се усвоява с бесен темп. Изградените високи сгради по ската на „Бриз-Юг“ остават със затруднено автомобилно обслужване. Фрагментираното локално платно по протежение на бул.“Левски“ е тясно и изградено за сметка на пешеходните алеи. Проектирането „на парче“ лиши първия ред имоти по протежение на главните градски булеварди от възможност за паркиране. И малкото останали възможности за провеждане на локални платна не се използват, с което силно се компрометират самите булеварди. Примери по бул. „Сливница“ в отсечката от ул.“Отец Паисий“ до срещата с ул.“Андрей Сахаров“, където използването на подземните нива за паркиране е силно затруднено. Постепенно се уплътняват т.н. жилищни комплекси. Целенасочено се ликвидират предвидените открити паркинги и на тяхно място се изграждат нови високи сгради. Строителството в бившите селищни образования с проектирана на парче улична мрежа създава нискокатегорийна среда за обитаване, която ни доближава повече до перифериите на бедните африкански градове, отколкото до европейските едноетажни жилищни квартали.

6.ЗА АКТУАЛИЗАЦИЯТА НА ОУП.
•Сценарии за развитие на държавата и влиянието им на развитието на региона и града. Два са възможните сценарии и те са свързани с прехода от еднополюсен към многополюсен свят. В зависимост от официалната ни ориентация, която ще зависи от развръзката на глобалния конфликт между изтока и запада, ние можем да останем гранична зона или да се окажем в границите на една от империите ,чиито правила ще следваме. Вариантът за неутралитет е съблазнителен, но трудно постижим.
•Неотложни проблеми които трябва да се вземат предвид при актуализация на ОУП. Отчитайки неяснотите в геополитическата ориентация на страната и реалните последствия от действието на ОУП считам, че е необходима актуализация ,която да отчете негативните последствия от 10 годишното прилагането на плана и набележи мерки за тяхното по-нататъшно избягване. Новият план може да бъде разработен под надслова „За качествени подобрения на средата за обитаване на град Варна“. Най- важната задача за да стане планът приложим да се направи план за етапна реализация, обвързана с ориентировъчен бюджет, с хоризонт поне 10 години.

автор: арх. Димитър Стефанов

Доклад, изнесен на “Творческа среща-дискусия „Черноморско крайбрежие“ 24.06.2022г.”
гр. Варна , ВСУ „Черноризец Храбър“, организирана от САБ – София

 

обратно към публикации