ВИНАГИ МЕ Е ПРИВЛИЧАЛ ЗАНАЯТЪТ – НЕЩОТО, КОЕТО ПРАВИШ С РЪЦЕТЕ И ГЛАВАТА СИ И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ТИ ГО ОТНЕМЕ
Архитект Д.Стефанов
Бизнес Стил – Април 2002
Има ли някаква случка в детството Ви или във Вашата семейната история, която Ви насочи към архитектурната професия?
Роден съм в Търговище. В рода си нямам строители или архитекти, но мога с гордост да кажа, че баща ми е природен строител, защото и до ден днешен ако някой от близките ни има намерение да строи, го вика. Той е наясно със строителния процес. Сам е построил нашата къща в Търговище. Има природен нюх към строителството. Дядо ми по бащина линия пък е рисувал добре. В общи линии има някакви наследствени натрупвания.
Имам интересен спомен от детството, когато взехме по постановление едно вилно място и тъй като бяхме с доста скромни възможности, баща ми купи един бракуван автобус и двамата го разглобихме на съставните му части. От него направихме една прилична виличка. която все още съществува. Макар че бях още доста малък, минах по целия мисловен и изпълнителски процес по създаването на една къща.
За разлика от мен нашият син доста по отрано вкуси от занаята. По причина, че край нас никога не е имало възрастни родители, той първоначално присъстваше, а после и постепенно взе да участва както в извънслужебните ни ангажименти, така и в нашата работа. /жена ми, Елена, е електропроектант и с нея работим в екип от много години/. В началото през ваканциите синът ни работеше по обекти на фирмата, а впоследствие, като овладя AUTOCAD-а, започна и да чертае. Надявам се, изборът му да следва Архитектура, да е бил осъзнат и доброволен.
Бихте ли посъветвали сина си да се върне в България?
Решението трябва да е лично негово. Още е рано да се каже. Иска ми се да се върне, бих се радвал. Ако живея с мисълта, че няма да се върне, бих загубил част от собствения си ентусиазъм. Но връщането му в България не е моя самоцел. Под влияние на духа в международния ни брак, от малък той е възпитаван да бъде гражданин на света. чувства се еднакво добре и тук в България, и в Русия, и във Франция. Ако прецени, че там ще се чувства по-добре, нека да остане, а ние с майка му ще му ходим на гости.
Как се разви Вашият професионален път?
Завърших гимназия в Търговище. След това бях приет във ВИАС. Доста от рано бях решил да стана архитект. Още като ученик се подготвях за бъдещата си професия. Купувах и четях литература, ходех в Проектантската организация, гледах какво и как проектират. Познавах много хора в бранша. Бях вътрешно убеден, че искам да се занимавам с проектиране. От 1975 до 1980 г. учих във ВИАС. И от 1980 г. започнах работа във Варненската проектантска организация, където работих в продължение на 8 години. Това бяха много ентусиазирани години. Имахме пред очите си примера и практиката на изключителни архитекти – арх. Колчев, арх. Чолаков, арх. Пасков, арх. Галя Калянджиева, арх. Виржиния Попова. Кръгът около арх. Симеон Саралиев в „ателието на Съвета“ на ул. „Бдин“ беше инкубатор на нови идеи. Почти непрекъснато там се работеха конкурсни проекти. В продължение на 10 години в ателието на младите архитекти ежегодно организирахме международен пленер по важни градски проблеми. Живи и търсени бяха контактите с другите представители на творческата интелигенция. Ето в такава среда се оформих като архитект. След това 2 години работих в „Интерпроект”. И от 12 години се занимавам с частен бизнес.
Изборът на професия при Вас е бил строго дефиниран от рано и въпреки това, ако трябваше да изберете друга професия, към какво бихте се насочили?
Паралелно с архитектурата аз винаги съм правил и нещо друго. Никога не съм се ограничавал в една дейност. Фирмата, която създадохме с моите съдружници Иван Бараков и Светослав Бараков „Юнион Корект“ ООД, съчетава успешно проектантска, строителна, търговска и галерийна дейност.
Някога имах афинитет и към правото. Но ми се струваше, че тази професия изисква много вътрешни компромиси. Не можех да се примиря, че мога да защитавам някого, в чиято правота не вярвам, макар че архитектурата изисква не по-малко компромиси. Имах възможност да уча Международни отношения, но се отказах, защото професията на дипломата пък ми се струваше силно конюнктурна. Това, което винаги ме е привличало, е занаятът – нещото, което правиш с ръцете и главата си и никой не може да ти го отнеме.
Така че, ако можех да се върна във времето, изборът ми щеше да е същият.
Какви са задължителните качества, които трябва да притежава според Вас архитектът?
Архитектът събира в себе си много качества и колкото повече време минава, започвам да се убеждавам, че без тези качества той просто не е пълноценен. Водещото, разбира се, е творчеството и умението без да се повтаряш да създаваш всеки път различни, нови неща, предназначени за конкретния клиент, който ги е поръчал. Но едновременно с творческото си начало, архитектурата е и една много земна професия, която обединява усилията на много хора. Зад един краен резултат стоят много сериозни, големи колективи. Това са хората, които правят конструкциите, инсталациите, проучват терена и т.н. Така че една сграда е добра, когато има проста и логична конструкция, когато инсталациите минават по един лесен и приятен начин, когато сградата не мъчи никого – като започнем от собстбеника, който я обитава, минем през тези, които я гледат отвън, и стигнем до хората, които я изграждат и я правят пълноценна за съществуване. В този смисъл, непрекъснатото съобразяване и отчитане на отделните фактори, влияещи на архитектурния продукт, изисква една толерантност, едно желание внимателно да разбереш другите страни- участнички в процеса.
В този случай според Вас една сграда е повече произведение на изкуството или повече функционалност?
Тук моето отношение еволюира. Докато следвах, имах неосъзнато и първично отношение на твореца да бъде единствен и неповторим, да блесне, да се изяви, без да се съобразява с това за кого проектира и как крайният продукт ще изглежда в очите на тези, които го ползват. Тук искам да вметна, че имах два проекта в университета, които от днешната си позиция възприемам като лудост. Бях направил един стъклен ВЕЦ. Единствената причина да проектирам ВЕЦ-а стъклен беше да се даде възможност да се наблюдава процеса на производство на енергия отвън. Другият проект беше един комбинат за производство на електродомакински уреди, изцяло на кокили, т.е. качен на едни кули. Идеята абсолютизираше съхранението на природната среда. В крайна сметка човек трябва да мине през тези неща, за да намери верния път. След това изживях един период, в който за мен голямо значение имаше формата и оригиналността на външния вид на сградата. Мисля, обаче, че успях да надживея и това. В крайна сметка, в момента основното качество на една сграда /освен това, че все пак тя не трябва да е грозна/ е да стои добре в средата, в която се намира, да не е в контраст със съседните обекти и с околната природа. Второто, което може би по важност е дори преди първото, е как изглежда сградата отвътре за хората, които я обитават. Тоест за мен сега приоритетно е това как се чувства човекът, който живее в сградата, Колко му е удобно, какво вижда като си отвори прозореца. Това са водещите ми принципи. Сградата се прави за човека, а не сама за себе си.
Доколко преподавателите в университета тушираха или стимулираха творческите Ви залиталия?
Не ги спираха. Разбира се преподавателите бяха различни. Имаше такива, които бяха по-земни, макар че не помня някой силно да ме е приземявал. Всички ни оставяха да доведем една идея, колкото и абсурдна да е, до край. И в същия момент имам един прекрасен спомен от арх. Тарсанков, който тогава беше асистент. Той ни водеше упражнения по Градоустройство и си спомням как в една изключително фриволна форма вкара едно кино и ни показа, че всяка една функция може да се намести в една форма и че всъщност може би няма нищо забранено и невъзможно. И това е нещо много важно, защото функцията си е функция, тя трябва да бъде изчистена и добре решена, но тя може да се вмести в различни форми. Разбира се, изключвам тук обитаемите скулптури, които имат друга самоцел. Аз не се страхувам да изпробвам неща, които са доста различни, това би противоречало на творческото начало на професията ми.
Бихте ли коментирали съвременната архитектура в България и наблюдаването на един акцент върху външната форма?
Архитектурата се прави от конкретни хора. Зад проектите на новите бизнес-сгради стоят няколко архитекти с такива виждания, те дадоха една посока, която всъщност е съвсем логична, защото след всеки по-сив и скучен период, какъвто беше периодът на Тоталитаризма и за архитектурата, идва един по-ведър и екстравагантен период. В общи линии това е нормално – добро или лошо. Ние като нация имаме южна кръв и по- ни приляга емоцията на формите, в сравнение например с рационалното отношение на германските ни колеги към същото.
Как се справяте с капризни инвеститори?
Сложен е пътят. Не се давам лесно. В същия момент се питам какво право имам да налагам мнението си на един човек, който знае какво иска. Друг е въпросът за културата на нашия поръчител, защото в един момент пластовете в обществото се разместиха много сериозно. Групата, която по-бързо забогатя, аз не я свързвам с по-интелигентната част от населението. От кръга на първите групи забогатели хора има такива, които знаят какво искат, те са видели, харесали и очакват точно това, без да се интересуват дали пасва на терена, средата или климата. От друга страна, този период бързо отмина и богатството и спокойствието повлияха благотворно на хората, отвориха вратите им навън, позволиха им да ползват информация и да започнат да действат по една друга логика, която е действаща в бита и в бизнеса. Така че много бързо този кръг от хора се ориентира правилно. Мутрите понамаляха и все по-често се срещам с интелигентни възложители, които се интересуват и от мнението на професионалиста.
С Кой от реализираните проекти се гордеете най – много?
Всеки обект е по своему уникален, във всеки съм вложил по нещо от себе си. Харесвам сградата на ДСК във Варна. За времето си тя беше един интересен обект. Сградата е строена през 1994 г. Дълги години работих в проектантска организация, в ателие за научно – технически прогрес. Там правихме проучвания за развитие на жилищното строителство, на обществени сгради и т.н. Имам направени няколко проекта, чиито макети стоят още в нашия офис. С тях определено се гордея. Това са комплексни решения за по-големи територии – например един квартал от жилищни групи с плоски покриви, разположени терасовидно. Другият проект от онова време беше една жилищна група за дипломати. Ако днес се реализират тези проекти, бих се гордял с тях. Имам един проект, който обхваща три квартала в централната част на гр. Варна. Това беше един проект за реконструиране на централната част на града с много подземни нива, подлези, заведения и т.н. Но тъкмо след като направихме проекта станаха промените, върнаха се имотите, плановете отпаднаха и не се реализираха. От по-новите си неща харесвам някои жилищни сгради, самостоятелни вилни жилища. Две от тях получиха наградата на САБ на поредния Архитектурен салон -Варна 2002.
Последната по-значима реализация – хотел „Ривиера Бийч“ е един комплексен проект, който за мен беше уникално преживяване като работа в голям екип, реализация за много кратко време и инвеститор, който сериозно се доверява, но изисква качество. Смятам за определена проектантска сполука комплексната реализация на обекта.
Това ли е най-предизвикателния обект, който сте имали до момента?
Да, предизвикателен е, защото екипът ни мина през много варианти на проучвания. Мястото е страхотно и трябваше да се получи един много добър хотел. Вариантът, който първоначално предложихме, беше една комбинация между новата архитектура и цитати от стари български къщи. Този проект се отхвърли като прекалено бъбрив и дори беше наречен кичозен, макар че за мен той беше по-сериозния проект. Мина се на вариант да запазим характера на Ваканционен клуб „Ривиера“ с медните мансардни покриви. Мисля, че в крайна сметка инвеститорът имаше право да иска това, както и мисля, че благодарение на нас новият хотел стана по-топъл и по-любезен, отколкото е, да кажем, хотел „Империал“. Разбира се, той е строен в друго време и за гости, които са мерели архитектурата с други аршини.
Какво проектирате в момента?
В момента работим по няколко обекта: един малък градски хотел под Руския паметник във Варна с капацитет 50 легла, хотелски комплекс в „Слънчев бряг“, който ще се изпълнява етапно, бизнес клуб в Морската градина, две жилищни сгради тук в града, едно бистро и други.
Разкажете за другите дейности, с които се занимава фирма „Юнион Корект“ ООД, извън проектирането – строителната, търговската и галерийната.
Строителството започнахме през 1992 г, като основната причина беше, че през първите години на промяната трудно се намираше изпълнител, който да уважава и съответно да реализира точно проектите на архитектите. По тази причина започнахме да реализираме проектите си сами. Хубавото е, че в момента все повече строители търсят добри проектанти, защото разбират, че в крайна сметка сградата не е само качество на изпълнение, но тя е и идея, тя е и визия, която я продава. В общи линии досега не сме се съревновавали с чисто строителните фирми, защото се опитваме да намерим своя сектор в бизнеса. Поддържаме един умерен обем на строителство. Правим по една – две кооперации на година. Работим предимно жилищно строителство. Срещу възлагане правим още три – четири обекта и годишният ни обем не надхвърля 1 млн. лева. Това е сравнително лесно управляем обем, който постигаме с екипа на фирмата. Този обем ни дава гъвкавост и възможност за бързо реагиране. Избягваме да се ангажираме с много големи обекти, носещи рискове, особено с хотели покрай морето, които изискват изпълнение за 5 – 6 месеца и при които изначално е ясно, че не може всичко да се направи качествено, в резултат на което започват едни безкрайни компромиси. Освен това, при нашата система, където липсва гарантирано кредитиране, в повечето случаи това са загробващи обекти, където или не ти плащат, или ти плащат с голямо забавяне. Така че поне засега избягваме такива обекти. Насочили сме се към сгради, които изискват по-качествено изпълнение или инвеститорът поръчва по-представителна сграда, нестандартни изпълнения или нещо, което го няма на пазара.
Търговската си дейност фирмата развива от 3 – 4 години. Представляваме няколко фирми, предимно бои – OIKOS, CAPAROL дори в момента купихме една машина за бъркане на бои на САРАROL и ще предлагаме цялата гама от бои на фирмата. Предлагаме продукти на NМС и ВОVELACCI, представители сме за региона на Hunter Douglas. Насочили сме се към изделия, които са свързани с довършването на обектите. Мисля, че и тук откриваме своята пазарна ниша.
Вече трета година развиваме и галерийна дейност. „Юнион Корект“ ООД е собственик на галерия ЮКА /Юнион Корект Арт/. Афинитетът ни към изкуството роди тази идея. Галерията ни дава постоянни контакти с ценители на изобразителното изкуство, с много от които вече сме добри приятели. Фактът, че под един покрив съчетаваме проектиране, строителство и изобразително изкуство не е случаен. Много наши клиенти предпочитат да купуват произведения на изкуството за домовете или офисите си от нашата галерия и след консултация с наши експерти.
Кои са авторите, които излагате в галерия ЮКА?
Наши гости са Атанас Хранов, Владимир Чукич, Снежана Симеонова, Цветана Векова, Мария Зафиркова, Ивона Стоянова, Сашо Анастасов и други, разбира се.
Имали ли сте случаи, при които успявате да приложите произведенията на изкуството в сградите, които проектирате?
Направихме опит в „Ривиера бийч“ да вкараме стъклописи, но резултатът не беше добър и се отказахме. В повечето обществени сгради, пък и в някои жилищни, които сме проектирали и изпълнявали, включваме и произведения на изобразителното изкуство.
Залагате много на работата в екип. На кои качества у Вашите партньори държите най-много?
Нас ни свързва еднаквото отношение към работата и към клиентите ни, които при нас са на почит. Държа много на коректността и на честните отношения. Досега не е имало случай да сме спечелили нещо с лъжа или измама. А между нас…. е, понякога има искри, но с взаимно уважение и компромиси нещата се оправят.
Извън професионалната дейност какви са Вашите занимания? Занимавате ли се със спорт? Имате ли хоби?
Аз нямам свободно време, тъй като всяка събота и неделя работя. Опитвам се да спя повече, като се прибера вечер в къщи. Веднъж в годината за около седмица ходим семейно с приятели на ски, а през лятото на чуждо море. Засега обикаляме съседните държави – бяхме в Гърция, Турция, Македония, а това лято в Хърватско. Преди десетина години имах щастието на два пъти през 1990 и 1992 г. да половувам с тъста си в Туруханския край. Това място се намира зад Северния полярен кръг по протежение на река Енисей в Централна Русия. По тези места нормални хора не ходят. Просто до там няма път. Стига се само по река и тя не замръзва само от 15 юли до към 20 август. Стоварват ни на един от притоците на Енисей. Оттам със сглобяеми лодки „байдарки“ в продължение на 20 дни пътуваме нагоре по течението на притока, докато може да се плува. През цялото време се храним с това, което уловим. Преживяването е страхотно – едно от най-прекрасните в моя живот. Природата е неповторима. Само за около 30 дни пред очите ни преминават пролет, лято и есен. Когато се връщаме, вече вали сняг. Преживяването наистина е уникално, но за съжаление отнема минимум 45 дни, които аз по никакъв начин не мога вече да си позволя.