ВИНАГИ МЕ Е ПРИВЛИЧАЛ ЗАНАЯТЪТ – НЕЩОТО, КОЕТО ПРАВИШ С РЪЦЕТЕ И ГЛАВАТА СИ И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ТИ ГО ОТНЕМЕ

Архитект Д.Стефанов
Бизнес Стил – Април 2002

Има ли някаква случка в детството Ви или във Вашата семейната история, която Ви насочи към архитектурната професия?

Роден съм в Търговище. В рода си нямам строители или архитекти, но мога с гордост да кажа, че баща ми е природен строител, защото и до ден днешен ако някой от близките ни има намерение да строи, го вика. Той е наясно със строителния процес. Сам е построил на­шата къща в Търговище. Има природен нюх към строител­ството. Дядо ми по бащина линия пък е рисувал добре. В общи линии има някакви наследствени натрупвания.

Имам интересен спомен от детството, когато взехме по постановление едно вилно място и тъй като бяхме с доста скромни възможности, баща ми купи един бракуван автобус и двамата го разглобихме на съставните му части. От него направихме една прилична виличка. която все още съществува. Макар че бях още доста малък, ми­нах по целия мисловен и изпълнителски процес по създава­нето на една къща.

За разлика от мен нашият син доста по отрано вкуси от занаята. По причина, че край нас никога не е имало възрас­тни родители, той първоначално присъстваше, а после и постепенно взе да участва както в извънслужебните ни ангажименти, така и в нашата работа. /жена ми, Елена, е електропроектант и с нея работим в екип от много го­дини/. В началото през ваканциите синът ни работеше по обекти на фирмата, а впоследствие, като овладя AUTOCAD-а, започна и да чертае. Надявам се, изборът му да следва Архитектура, да е бил осъзнат и доброволен.

Бихте ли посъветвали сина си да се върне в България?

Решението трябва да е лично негово. Още е рано да се каже. Иска ми се да се върне, бих се радвал. Ако живея с мисълта, че няма да се върне, бих загубил част от собс­твения си ентусиазъм. Но връщането му в България не е моя самоцел. Под влияние на духа в международния ни брак, от малък той е възпитаван да бъде гражданин на света. чувства се еднакво добре и тук в България, и в Ру­сия, и във Франция. Ако прецени, че там ще се чувства по-добре, нека да остане, а ние с майка му ще му ходим на гости.

Как се разви Вашият професионален път?

Завърших гимназия в Търговище. След това бях приет във ВИАС. Доста от рано бях решил да стана архитект. Още като ученик се подготвях за бъдещата си професия. Купувах и четях литература, ходех в Проектантската организация, гледах какво и как проектират. Познавах мно­го хора в бранша. Бях вътрешно убеден, че искам да се занимавам с проектиране. От 1975 до 1980 г. учих във ВИАС. И от 1980 г. започнах работа във Варненската проектантска организация, където работих в продължение на 8 години. Това бяха много ентусиазирани години. Имах­ме пред очите си примера и практиката на изключителни архитекти – арх. Колчев, арх. Чолаков, арх. Пасков, арх. Галя Калянджиева, арх. Виржиния Попова. Кръгът около арх. Симеон Саралиев в “ателието на Съвета” на ул. “Бдин” беше инкубатор на нови идеи. Почти непрекъснато там се работеха конкурсни проекти. В продължение на 10 години в ателието на младите архитекти ежегодно организирахме международен пленер по важни градски проблеми. Живи и търсени бяха контактите с другите представители на творческата интелигенция. Ето в такава среда се оформих като архитект. След това 2 години работих в „Интерпроект”. И от 12 го­дини се занимавам с частен бизнес.

Изборът на професия при Вас е бил строго де­финиран от рано и въпреки това, ако трябва­ше да изберете друга професия, към какво бих­те се насочили?

Паралелно с архитектурата аз винаги съм правил и нещо друго. Никога не съм се ограничавал в една дейност. Фир­мата, която създадохме с моите съдружници Иван Бараков и Светослав Бараков “Юнион Корект” ООД, съчетава успешно проектантска, строителна, търговска и галерийна дейност.

Някога имах афинитет и към правото. Но ми се струваше, че тази професия изисква много вътрешни компроми­си. Не можех да се примиря, че мога да защитавам някого, в чиято правота не вярвам, макар че архитектурата изисква не по-малко компромиси. Имах възможност да уча Международни отношения, но се отказах, защото професията на дипломата пък ми се струваше силно конюнктурна. Това, което винаги ме е привличало, е занаятът – нещото, което правиш с ръцете и главата си и никой не може да ти го отнеме.

Така че, ако можех да се върна във времето, изборът ми щеше да е същият.

Какви са задължителните качества, които трябва да притежава според Вас архитек­тът?

Архитектът събира в себе си много качества и колкото повече време минава, започвам да се убеждавам, че без тези качества той просто не е пълноценен. Водещото, разбира се, е творчеството и умението без да се повта­ряш да създаваш всеки път различни, нови неща, предназ­начени за конкретния клиент, който ги е поръчал. Но ед­новременно с творческото си начало, архитектурата е и една много земна професия, която обединява усилията на много хора. Зад един краен резултат стоят много сериозни, голе­ми колективи. Това са хората, които правят конструкциите, инсталациите, проучват терена и т.н. Така че една сграда е добра, когато има проста и логична конструкция, когато инсталациите минават по един лесен и приятен начин, когато сгра­дата не мъчи никого – като започнем от собстбеника, който я обитава, минем през тези, които я гледат отвън, и стигнем до хората, които я изграждат и я правят пъл­ноценна за съществуване. В този смисъл, непрекъснатото съобразяване и отчитане на отделните фактори, влияещи на архитектурния продукт, изисква една толерантност, едно желание внимателно да разбе­реш другите страни- участнички в процеса.

В този случай според Вас една сграда е повече произведение на изкуството или повече функ­ционалност?

Тук моето отношение еволюира. Докато следвах, имах не­осъзнато и първично отношение на твореца да бъде единствен и неповторим, да блесне, да се изяви, без да се съобразява с това за кого проектира и как крайният продукт ще изглежда в очите на тези, които го ползват. Тук искам да вметна, че имах два проекта в университета, които от днешната си позиция възприемам като лудост. Бях направил един стъклен ВЕЦ. Единствената причина да проектирам ВЕЦ-а стъклен беше да се даде възможност да се наблюдава процеса на производство на енергия отвън. Другият проект беше един комбинат за производ­ство на електродомакински уреди, изцяло на кокили, т.е. качен на едни кули. Идеята абсолютизираше съхранение­то на природната среда. В крайна сметка човек трябва да мине през тези неща, за да намери верния път. След това изживях един период, в който за мен голямо значение имаше формата и оригиналността на външния вид на сградата. Мисля, обаче, че успях да надживея и това. В крайна сметка, в момента основното качество на една сграда /освен това, че все пак тя не трябва да е грозна/ е да стои добре в средата, в която се намира, да не е в контраст със съседните обекти и с околната при­рода. Второто, което може би по важност е дори преди първото, е как изглежда сградата отвътре за хората, ко­ито я обитават. Тоест за мен сега приоритетно е това как се чувства човекът, който живее в сградата, Колко му е удобно, какво вижда като си отвори прозореца. Това са водещите ми принципи. Сградата се прави за човека, а не сама за себе си.

Доколко преподавателите в университета тушираха или стимулираха творческите Ви залиталия?

Не ги спираха. Разбира се преподавателите бяха различ­ни. Имаше такива, които бяха по-земни, макар че не пом­ня някой силно да ме е приземявал. Всички ни оставяха да доведем една идея, колкото и абсурдна да е, до край. И в същия момент имам един прекрасен спомен от арх. Тарсанков, който тогава беше асистент. Той ни водеше упражнения по Градоустройство и си спомням как в една изключително фриволна форма вкара едно кино и ни показа, че всяка една функция може да се намести в една фор­ма и че всъщност може би няма нищо забранено и невъзможно. И това е нещо много важно, защото функцията си е функция, тя трябва да бъде изчистена и добре решена, но тя може да се вмести в различни форми. Разбира се, изключвам тук обитаемите скулптури, които имат дру­га самоцел. Аз не се страхувам да изпробвам неща, кои­то са доста различни, това би противоречало на творческото начало на професията ми.

Бихте ли коментирали съвременната архитектура в България и наблюдаването на един акцент върху външната форма?

Архитектурата се прави от конкретни хора. Зад проектите на новите бизнес-сгради стоят няколко архитекти с такива виждания, те дадоха една посока, която всъщност е съвсем логична, защото след всеки по-сив и скучен пери­од, какъвто беше периодът на Тоталитаризма и за архитектурата, идва един по-ведър и екстравагантен период. В общи линии това е нормално – добро или лошо. Ние като нация имаме южна кръв и по- ни приляга емоцията на фор­мите, в сравнение например с рационалното отношение на германските ни колеги към същото.

Как се справяте с капризни инвеститори?

Сложен е пътят. Не се давам лесно. В същия момент се питам какво право имам да налагам мнението си на един човек, който знае какво иска. Друг е въпросът за култура­та на нашия поръчител, защото в един момент пласто­вете в обществото се разместиха много сериозно. Гру­пата, която по-бързо забогатя, аз не я свързвам с по-ин­телигентната част от населението. От кръга на първи­те групи забогатели хора има такива, които знаят какво искат, те са видели, харесали и очакват точно това, без да се интересуват дали пасва на терена, средата или климата. От друга страна, този период бързо отмина и богатството и спокойствието повлияха благотворно на хората, отвориха вратите им навън, позволиха им да пол­зват информация и да започнат да действат по една дру­га логика, която е действаща в бита и в бизнеса. Така че много бързо този кръг от хора се ориентира правилно. Мутрите понамаляха и все по-често се срещам с интели­гентни възложители, които се интересуват и от мнени­ето на професионалиста.

С Кой от реализираните проекти се гордеете най – много?

Всеки обект е по своему уникален, във всеки съм вложил по нещо от себе си. Харесвам сградата на ДСК във Вар­на. За времето си тя беше един интересен обект. Сградата е строена през 1994 г. Дълги години работих в проектантска организация, в ателие за научно – технически прогрес. Там правихме проучвания за развитие на жилищното строителство, на обществени сгради и т.н. Имам направени няколко проекта, чиито макети стоят още в нашия офис. С тях определено се гордея. Това са комплексни решения за по-големи територии – например един квартал от жилищни групи с плоски покриви, разположени терасовидно. Другият проект от онова време беше една жилищна група за дипломати. Ако днес се реа­лизират тези проекти, бих се гордял с тях. Имам един проект, който обхваща три квартала в централната част на гр. Варна. Това беше един проект за реконструиране на централната част на града с много подземни нива, подлези, заведения и т.н. Но тъкмо след като напра­вихме проекта станаха промените, върнаха се имотите, плановете отпаднаха и не се реализираха. От по-новите си неща харесвам някои жилищни сгради, самостоятелни вилни жилища. Две от тях получиха наградата на САБ на поредния Архитектурен салон -Варна 2002.

Последната по-значима реализация – хотел “Ривиера Бийч” е един комплексен проект, който за мен беше уникално преживяване като работа в голям екип, реализация за много кратко време и инвеститор, който сериозно се доверява, но изисква качество. Смятам за определена проектантска сполука комплексната реализация на обекта.

Това ли е най-предизвикателния обект, който сте имали до момента?

Да, предизвикателен е, защото екипът ни мина през мно­го варианти на проучвания. Мястото е страхотно и трябваше да се получи един много добър хотел. Вариан­тът, който първоначално предложихме, беше една комби­нация между новата архитектура и цитати от стари български къщи. Този проект се отхвърли като прекалено бъбрив и дори беше наречен кичозен, макар че за мен той беше по-сериозния проект. Мина се на вариант да запа­зим характера на Ваканционен клуб “Ривиера” с медните мансардни покриви. Мисля, че в крайна сметка инвести­торът имаше право да иска това, както и мисля, че благодарение на нас новият хотел стана по-топъл и по-любезен, отколкото е, да кажем, хотел “Империал”. Разбира се, той е строен в друго време и за гости, които са мерели архитектурата с други аршини.

Какво проектирате в момента?

В момента работим по няколко обекта: един малък градски хотел под Руския паметник във Варна с капацитет 50 легла, хотелски комплекс в “Слънчев бряг”, който ще се изпълнява етапно, бизнес клуб в Морската градина, две жи­лищни сгради тук в града, едно бистро и други.

Разкажете за другите дейности, с които се занимава фирма “Юнион Корект” ООД, извън проектирането – строителната, търговската и галерийната.

Строителството започнахме през 1992 г, като основна­та причина беше, че през първите години на промяната трудно се намираше изпълнител, който да уважава и съответно да реализира точно проектите на архитектите. По тази причина започнахме да реализираме проектите си сами. Хубавото е, че в момента все повече строители търсят добри проектанти, защото разби­рат, че в крайна сметка сградата не е само качество на изпълнение, но тя е и идея, тя е и визия, която я продава. В общи линии досега не сме се съревновавали с чисто строителните фирми, защото се опитваме да наме­рим своя сектор в бизнеса. Поддържаме един умерен обем на строителство. Правим по една – две коопера­ции на година. Работим предимно жилищно строителс­тво. Срещу възлагане правим още три – четири обекта и годишният ни обем не надхвърля 1 млн. лева. Това е сравнително лесно управляем обем, който постигаме с екипа на фирмата. Този обем ни дава гъвкавост и възможност за бързо реагиране. Избягваме да се ангажираме с много големи обекти, носещи рискове, особено с хотели покрай морето, които изискват изпълнение за 5 – 6 месеца и при които изначално е ясно, че не може всичко да се направи качествено, в резултат на което започват едни безкрайни компромиси. Освен това, при нашата система, където липсва гарантирано кредити­ране, в повечето случаи това са загробващи обекти, където или не ти плащат, или ти плащат с голямо забавяне. Така че поне засега избягваме такива обекти. Насочили сме се към сгради, които изискват по-качествено изпълнение или инвеститорът поръчва по-представителна сграда, нестандартни изпълнения или нещо, което го няма на пазара.

Търговската си дейност фирмата развива от 3 – 4 годи­ни. Представляваме няколко фирми, предимно бои – OIKOS, CAPAROL дори в момента купихме една машина за бъркане на бои на САРАROL и ще предлагаме цялата гама от бои на фирмата. Предлагаме продукти на NМС и ВОVELACCI, представители сме за региона на Hunter Douglas. Насочили сме се към изделия, които са свързани с довършването на обектите. Мисля, че и тук откриваме своята пазарна ниша.

Вече трета година развиваме и галерийна дейност. “Юнион Корект” ООД е собственик на галерия ЮКА /Юни­он Корект Арт/. Афинитетът ни към изкуството роди тази идея. Галерията ни дава постоянни контакти с ценители на изобразителното изкуство, с много от които вече сме добри приятели. Фактът, че под един покрив съ­четаваме проектиране, строителство и изобразително изкуство не е случаен. Много наши клиенти предпочитат да купуват произведения на изкуството за домовете или офисите си от нашата галерия и след консултация с наши експерти.

Кои са авторите, които излагате в галерия ЮКА?

Наши гости са Атанас Хранов, Владимир Чукич, Снежана Симеонова, Цветана Векова, Мария Зафиркова, Ивона Стоянова, Сашо Анастасов и други, разбира се.

Имали ли сте случаи, при които успявате да приложите произведенията на изкуството в сгра­дите, които проектирате?

Направихме опит в “Ривиера бийч” да вкараме стъклописи, но резул­татът не беше добър и се отказахме. В повечето обществени сгради, пък и в някои жилищни, които сме проектирали и изпълнява­ли, включваме и произведения на изобразителното изкуство.

Залагате много на работа­та в екип. На кои качества у Вашите партньори държите най-много?

Нас ни свързва еднаквото отношение към работата и към клиентите ни, които при нас са на почит. Държа много на коректността и на честните отношения. Досега не е има­ло случай да сме спечелили нещо с лъжа или измама. А между нас…. е, понякога има искри, но с взаимно уважение и компромиси нещата се оправят.

Извън професионалната дейност какви са Ва­шите занимания? Занимавате ли се със спорт? Имате ли хоби?

Аз нямам свободно време, тъй като всяка събота и неде­ля работя. Опитвам се да спя повече, като се прибера ве­чер в къщи. Веднъж в годината за около седмица ходим семейно с приятели на ски, а през лятото на чуждо море. Засега обикаляме съседните държави – бяхме в Гърция, Турция, Македония, а това лято в Хърватско. Преди десетина години имах щастието на два пъти през 1990 и 1992 г. да половувам с тъста си в Туруханския край. Това място се намира зад Северния полярен кръг по протежение на река Енисей в Централна Русия. По тези места нормални хора не ходят. Просто до там няма път. Стига се само по река и тя не замръзва само от 15 юли до към 20 ав­густ. Стоварват ни на един от притоците на Енисей. Оттам със сглобяеми лодки “байдарки” в продължение на 20 дни пътуваме нагоре по течението на притока, докато може да се плува. През цялото време се храним с това, ко­ето уловим. Преживяването е страхотно – едно от най-прекрасните в моя живот. Природата е неповторима. Само за около 30 дни пред очите ни преминават пролет, лято и есен. Когато се връщаме, вече вали сняг. Преживяването наистина е уникално, но за съжаление отнема минимум 45 дни, които аз по никакъв начин не мога вече да си позволя.

 

обратно към публикации