„СТРОИТЕЛНИТЕ ЗАБРАНИ НЕ БИВА ДА ПРЕСИЧАТ ИНВЕСТИЦИОННИЯ ИНТЕРЕС”

Архитект Д.Стефанов
НД – петък, 12 май 2006г.

Арх. Стефанов, на­шумя въпросът за строителните забра­ни във Варна, от какво бяха продиктувани?

– Строителните заб­рани бяха напълно навременна мярка. Причи­ната, която ги предизвика, е невъзможността на общината да се справи със скоростта на механичното разра­стване   на   града   и невъзможността     с традиционно предвижданите  в  общинския бюджет средства да бъдат      предприети адекватни  мероприя­тия  за обезпечаване процеса на разраства­не на града.

В резултат на осво­бодената частна ини­циатива и големия ин­терес, продиктуван от местоположението на Варна,свързано с пред­стоящото присъединя­ване на България към Европейския съюз, през последните години за­почна бързо и хаотич­но разрастване на гра­да. Започна усвояване на прилежащи терито­рии, предвидени в об­щия устройствен план на Варна като зони за вилен отдих с режим на застрояване до два етажа и разгъната площ от 120, 150 кв. м. Направените между­временно промени в ЗУТ (Закона за устройство на територията) въве­доха като основни ре­гулатори на територи­ята показателите за плътност и интензив­ност на застрояване, с които вече се постига­ха за един декар 1200 -1500 Кв. м разгърната застроена площ (РЗП), т.е. 10 пъти повече от­преди. Собствениците на терени бяха съблазнени от възможността срещу предоставен за строителство един декар вилен имот да получат като обезще­тение 360 – 450 Кв. м РЗП, при това без да влагат собствени средства. Кой би про­пуснал такъв шанс? Така бе отприщен мо­щен процес на усвоява­не на прилежащите на Варна територии. Кой би могъл да спре или да овладее процеса? Спе­циализираните органи на общинската админи­страция – едва ли. Нали всичко идва от закона. Регулатор може да бъде приет нов ОУП, но колко години не се на­мериха средства и доб­ро желание той да бъде възложен. Сега чакаме бедствието да стане национално, та някой да се сети да промени закона. Това ли е верният път? Не е ли прекрасно, че толкова много варненци успяват да подобрят благосъстоя­нието си в резултат на свободната инициати­ва. Прекрасно е, но уличките остават по З метра и спират да функционират, Когото се развалят, няма канали­зация на много места и питейна вода. Поне за­сега с доставката на електричество има лек напредък. Построяваш със свои сили и сред­ства, на свой терен трафопост, после го прехвърляш, В повечето случаи безвъзмездно на Енергоразпространение, и започваш да пла­щаш консумираната ененергия по цени на дребно, калкулирайки 30 на сто печалба за мо­нополиста.

Тогава какво тряб­ва да се направи?

– Първото, което вече се направи, беше да се види има ли промяна в геоложката картина на терените в близост до морето. Второто, което беше задължително, бе да се назове проблемът с  по-ясни параметри.  С  други думи, да се види какво трябва да направи об­щината – кои терито­рии трябва да се допроектират, Къде няма Кадастрални планове, къде няма планове за улична регулация, общи устройствени планове и колко ще струва, за да се направят, за да няма неясноти поне по отношение на планира­нето. После трябва да се приемат етапите за реализация на плановете по отношение задълженията на община­та,  а именно инфраструктурната обезпе­ченост на въпросните територии. Пледирам, че общината трябва да намери решение на про­блема, без да бъде спря­на предприемаческата и строителната инициатива, пък било и с час­тични забрани и въвеждане на някои ограниче­ния. Това, което може да  се направи,  е  да бъдат         изградени гръбнаците на улична­та мрежа и основните водопроводни и канални клонове. Второстепен­ните улици и проводи могат да станат плод на публично-частното партньорство, за кое­то също няма ясен законов регламент. Вероятно част от нужните средства ще постъпят по линия на европейски програми,   за   което трябва да се подгот­вят проекти.

Вместо да се конф­ронтираме, предлагам на участниците в процеса максимално активно и добронамерено да участват в него с предложения. Това е ситуа­ция, от която трябва да се излезе с общи уси­лия, защото тя засяга града. Не е по силите на нито един кмет, нито един общински съвет – проблемът може да бъде решен с участието на всички граждани и институ­ции.

Още повече, вече се говори, че скоро Варна ще стане половинмилионен град

–  Говори се и за пове­че. Но по принцип не бива и да се преувели­чава много. Вярно, интересите са сериозни, защото  има  големи разлики в цените на имотите. В момента, в който те започнат да се изравняват и стан­дартът и у нас се пови­ши, интересът ще на­малее. Дори  очаквам рецесия в бранша.

А какво става с една от забраните, насочена към Морската градина?

–  Досега обсъждахме проблемите на приле­жащите територии, визирайки “Бриз”,  „Св. Никола”, КК „Чайка” – те­риториите, северно от пътя  между  Варна и Златни  пясъци.   Има обаче още два характерни типа проблеми. Единият е свързан с уп­лътняването на съществуващите жилищни райони на Варна и другият – със застрояването на проморската зона. В историческата част на Морската градина няма допуснато строителство. Тери­торията от Шокърския канал на север е част от разработения план за приморската зона на Варна и там бе допус­нато строителство на обществено обслужващи обекти.

Няколко пъти съм преживял собствено развитие на отноше­ние на Морската градина и плажа. Години на­ред смятах, че плажната ивица, запазвайки градината, трябва да се урбанизира. През Морската градина само трябва да има две-три пътни преме­ствания за влизане на автомобилите до плажа, оттам нататък на плажната ивица тряб­ва да се изгради алея с много обекти, да ста­не активна пешеходна зона с цялостно обслужване.

Такава бе идеята В проектаАлея първа“…

–  Общо взето – да. Проектът   подкрепя тази идея. За много градове по света Крайбрежният булевард е главната градска атракция. Естествено и аз мечтаех Варна да има свое ларго. Преди двадесетина години имаше международен пленер на младите архитекти на тема Крайбрежния булевард на Варна. Имаше изключи­телно      примамливи предложения. но след като       застроихме Златни пясъци, мнени­ето ми се промени. Пре­ди обичах да се разхождам по крайбрежната алея на Златните, сега не стъпвам там. Учудвам се, че все още се намират хора, които, плащат, за да почиват в толкова урбанизира­на среда.

В този смисъл, пренасяйки злощастния опит на Златни пясъци върху Варна, съвсем искрено вече не искам за съдба на варненския плаж тази плътна застройка. Макар че градът плаща все още висока цена за грозното незаконно строителство на павилиончета по Крайбрежната алея, В крайна сметка някак си варненският плаж остана по-хубав, по-спокоен, отколкото е на Златни пясъци. И ако много умерено се застрои (без хотели, голяма застройка, Като останат само малките уютни заведе­ния), смятам, че това ще бъде в плюс за гра­да.

А какво ще кажете за застрояването на територията северно от шокърския канал?

– Така или иначе там се даде ход на застро­яване и връщане назад не може да има. Имал съм винаги еднозначно мнение и сега пак го подчертавам – това е най-скъпата терито­рия на града, това е варненският Бевърли Хилс (Квартал на бога­тите). Там, ако нещо се строи, това трябва да бъдат най-скъпите и атрактивни еднофамилни сгради. Реакцията на общественост­та е срещу уплътнява­нето на територията и появата на едри обе­ми. Ако сме стигнали предела,    дайте   да спрем, да анализираме построеното    като обем и съдържание, да коригираме параметри­те на изискванията, но за законно построени­те сгради връщане на­зад няма. Те трябва да получат път и проводи, за да заработят нор­мално. Така или иначе процесът трябва да се завърши. Аз не виждам алтернатива   да   се събори  това,  което вече е изградено.

А какво е положението със застроява­нето на Жилищните комплекси?

– Това е изключително болна тема в аспект на нарушаване планира­ния комфорт на обита­ване от започналото уплътняване на застройката. Изградените Жилищни комплекси са проектирани и реализи­рани като цялостни структури с нужните параметри, гарантира­щи комфорта на живеене. Реституцията на междублоковите про­странства и неправил­ното тълкувание, че пространството между сградите е нереали­зирано градоустрой­ствено мероприятие, даде законово основа­ние да се допусне изграждане на сгради, отчитайки градоуст­ройствените показатели само на реститу­ирания имот, а не на ця­лата група,  в която той   се  намира.  Тъй като явлението стана масово, дойдохме до момента, в който про­цесът  трябва да се спре и се въведе изискване при проектиране на ПУП с цел изграждане на сграда да се от­чита изменението на градоустройствените показатели за територията, част от която е разглежданият имот. Подобен резул­тат би имало, ако ми­нималната територия за ПУП в изграден Жи­лищен комплекс е един микрорайон.

Разговаря Стефан ДЕНКОВ

 

обратно към публикации