Европа има интерес от проекта Русе-Варна
Архитект Д.Стефанов
Позвънете – вторник, 12 август 2008г.
– Г-н Стефанов, наскоро застанахте начело на Съюза на архитектите във Варна, как виждате развитието му?
– Съюзът на архитектите е стара организация, с идеална цел, която съществува от много години. Той работи за изграждане на хармонична жизнена среда и защитава професията на архитекта във всички нейни проявления. Целта на съюза е идеална и такива са намеренията на хората, които се събират. В момента наблюдаваме обновяване на поколенията и повишен интерес от страна на колегите към градските проблеми. Налице е готовност за сътрудничество и поемане на отговорност за решаването на най-значителните градоустройствени и архитектурни въпроси. Нашата цел е да се опитаме да обединим всички архитекти и да ги направим обществено полезни личности.
– По какви задачи работите в момента?
– Това, което в момента ни събира, са идеите за развитието на Варна. Повод за това е приемането на Общия устройствен план и отскоро възродената идея за плавателен канал Русе-Варна. Последната датира от 1833 г. и е на германския военачалник Фон Молтке. Един от идеолозите на този проект е арх. Марчо Стоянов. Има почва за подобна идея, защото Европа се разшири, включвайки България и Румъния, и вече не е без значение
скъсяването на пътя между Дунавските страни и Черно море
Сериозна група от колеги са си поставили за цел да съберат всички материали, които има до момента по темата. Мислим да ги изложим в Дома на архитекта. Така обществеността ще се запознае с проекта. Ще се стремим да ангажираме и депутатите ни в Евро-парламента да добират за идеята в Европа.
Убеден съм, че колегите биха били много полезни при обсъждането на Обшия устройствен план (ОУП), защото архитектите умеят ла виждат и от страната на инвеститора, чиито интереси защитават, и от страната на обществения интерес, когато наблюдават процеса отстрани.
– Обсъждана ли е вече идеята за канала на национално ниво, или засега се лобира за нея само в европейските институции?
– Предстои разработка на Национална устройствена схема. Това трябваше да се случи отдавна. Правилният начин е на базата на общата национална стратегия да се изготвят конкретни териториални разработки и ОУП. Сега първо се правят малките разработки, без да се знае какво се случва нагоре. След това, обобщавайки ги, се прави заключение на териториално ниво. В този смисъл от правителството твърдят, че са узрели да възложат изработка на национална схема за териториално развитие, която да даде в най-общ план бъдещо развитие на регионите.
Ако идеята за канала попадне в тази разработка, тя би променила икономически-съществено Североизточния регион. Всичко това обаче трябва да намери допирните точки на интереси на европейските, българските и на съседните страни, за да бъде възможно за реализация.
Отчуждаването на земи ще е един от основните проблеми,
които ще възникнат при евентуална реализация на проекта, въпреки че това са предимно не-урбанизирани територии. Но това е проблем, който ще бъде решаван на следващ етап.
– Споменахте ОУП, вече направихте няколко негови обсъждания, кои са основните моменти в него, с които не сте съгласни?
– ОУП е комплексен резултат от усилията на много хора за дълъг период от време. Той отразява тенденциите в развитието на града, нанасяйки настъпилите промени. Неговата цел е, отчитайки ги, да опази града, да обезпечи процесите, които са настъпили необратимо и да подскаже възможното бъдещо развитие. В този аспект е свършена сериозна работа. В посока на бъдещо развитие има общи слабости, които бяха констатирани на първото разглеждане и представяне на проекта.
– Кои са тези слабости?
– По отношение на комуникациите прави впечатление крехката връзка между северната и южната страна на Варна. Все още основната и единствена връзка остава Аспарухов мост. В часовете пик той става почти невъзможен за прехвърли движението от север на юг. Отчитайки издадените разрешения за строеж, визи за проектиране в района на „Галата“, „Аспарухово“, Звездица, Боровец
в близките няколко години мостът ще бъде блокиран
Този план предвижда само една нова връзка, която ще е изнесена силно на запад при АМ „Черно море“. След като разчитаме на развитието на южните територии и вече сме дали ход на тяхното овладяване, считаме, че още една или две връзки от ранга на Аспарухов мост трябва да бъдат предвидени, за да може да се обвържат северната и южната част достатъчно добре. В противен случай имаме два различни града.
– Има много разнопосочни мнения къде точно да е тази връзка. Зад кое застава Съюзът на архитектите?
– Не се оспорва необходимостта на мост при Казашко. Необходимостта е от втори, дублиращ Аспаруховия. В плана има заложен един понтонен мост между града, островната част и „Аспарухово“, тя е възможна, но докато не се изчисти островът от вредните производства, тя няма силно да облекчи трафика. Още повече, оказва се, че там остава част от контейнерния терминал. Според мен е необходимо да има втори, дори трети мост между двете части на града, който да влезе в плана.
Второто, което мога да кажа като впечатление засега, е намаляването на зелените площи в северната част за сметка на включването на едни големи територии в южната. Те обаче са недостъпни,
по никакъв начин нямат ролята на градски парк
Те са белите дробове на Варна и ще продължават да изпълняват тази функция, но би трябвало да се разработи план за това как ще бъдат обвързани с движението на хората и отдиха им. Трябва ла се предвидят възможности за достъп, вкарването на обекти, които да са търсени и така зелените площи да са реално използваеми.
– Сериозна дискусия се повдигна и около съдбата на историческата част на града. Какво е мнението на съюза по въпроса?
– Това е може би най-болния въпрос. В момента общо за централните зони на града е казано, че те
не се ограничават по отношение на етажността
Всъщност за отделните части на историческия център и археологическия резерват предстои разработката на подробни устройствени планове, които ще бъдат одобрявани от Общинския съвет на Варна и от кмета. Това преведено от езика на нашата практика означава, че е казано -„да,ще може да се строи високо“. Ако утре някой внесе проект, каквито всъщност вече има, за небостъргач в централната част, след като ОбС го приеме, експертният съвет може и да не го одобри, но в крайна сметка кметът и ОбС биха могли да парафират такъв небостъргач в централната част. Всъщност кули в историческия център съгласно графичните материали на ОУП не са показани, но по предложените специфични правила са възможни. Считаме, че ако още на нивото на самия план не се вкара регулация за височината, не се ограничи територията, в която не се допуска високо строителство, както и не се въведат специфични правила за строителство, тази част от плана не бива да влиза в действие. На практика това означава, че докато няма одобрени и приети от обществеността и архитектурната колегия правила за историческата част, там да не се допуска строителство. Ние многократно сме доказвали, че можем да съсипваме всичко около себе си.