КАК ДА СИ ИЗБЕРЕМ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА САБ

Публикувано в:

Информационен бюлетин “Български Архитект”, брой 4, 24 февруари 2010

“Арх & Арт Форум” , брой 6, 11-18 февруари 2010

На 28 февруари 2010 година предстои Общо събрание на Съюза на Архитектите в България (САБ). Пиша тези редове, предизвикан от многото на брой издигнати кандидатури за нов председател на САБ. Необходимостта от направа на собствен избор ме подтикна да анализирам причините за тази активност , както и да определя собствените си критерии за качествата на бъдещия председател и политиката , която очаквам да бъде реализирана.

Кое е характерното за съюза през последните десетина години. В годините на прехода силно бе принизен обществения статус на българските архитекти. Реакция на спадналия авторитет е отделянето на камарата на архитектите като самостоятелна организация и от там отпадането на грижата за професионалната реализация на архитекта проектант. САБ постепенно се превърна в една казионна организация от която започнаха да странят както много изявените архитекти, така и навлизащите в професията млади колеги.

В тази обществена ситуация САБ успя да съхрани структурите си и в т.ч. част от натрупаните през социализма имоти, но започна да губи от членската си маса и това, което е по-важно доверието сред архитектурната колегия и обществото. Съюзът е в криза. Появата на повече от 10 кандидатури за председатели на САБ говори за няколко неща:

  • няма ясна идея накъде сме тръгнали и какво трябва да се прави.
  • няма формирана вътрешна сила изразяваща се в неоспорима кандидатура на изявена личност и група сподвижници около нея , лансираща нови идеи и сигурност за бъдещето на САБ .
  • разочарованието от работата на последното ръководство са толкова неоспорими, че всеки който има смелостта да предложи нещо по-различно от сегашното управление, го е направил.
  • За да формирам изискванията към новия председател искам да изведа най-важните задачи пред съюза през следващите няколко години.

    Първо и най-важно е възстановяване на доверието сред собствените членове и архитектите които не желаят да членуват ,защото не виждат никакъв смисъл в това. Два са езиците които не научихме за периода на прехода.

    Първият език това е езикът на общуването с клиентите и работодателите.Твърдя,че повечето от нас не умеят да продават труда си. Отдавна не е нужно да сме най-можещите и най-великите. Достатъчно е да сме на нужното място в нужното време. Да влезем в кожата на домашния лекар за своя клиент.

    Вторият език това е езикът на общуване между поколенията. През последните години светът силно се промени. Отдавна никому не са нужни лекциите с диапозитиви от свободния свят, безсмислените събрания без кворум на които се осъждат действията или бездействията на общинската управа, безкрайните говорилни на общите събрания в обсъждания на устава, който повечето никога не са чели пък и не им трябва. Днес много по интригуващо е да влезеш в някой от десетките архитектурни форуми ,да си кажеш онлайн мнението при това ако искаш под чуждо име, на затова пък честно , каквото ти е на сърцето, да публикуваш впечатленията си от последната почивка, да коментираш сградата която днес си видял. Това заменя отчасти нуждата от печатана преса. Информацията, което можеш да получиш от сутрешния вестник вече си я получил предния ден в интернет пространството и чул в сутрешните ТV блокове. Да не говорим за безплатно разпространяваното списание Архитектура, което стои на купчини в домовете на САБ и се финансира от скромния бюджет на САБ. Цялата вътрешна информация може да се намира в сайта на съюза ,но отдавна той трябваше да изглежда по нов начин. По скоро той трябва да играе ролята на гара разпределителна за всичко което е свързано с нашата професия и може да бъде намерено в интернет пространството. Там могат да текат всичките ни дискусии, там можем да гласуваме за своите фаворити, пък защо не и от там да набираме основните приходи за съюза от такси за участия, от продажба на идеи и проекти от консултации. Всичко е въпрос на друга философия и организация. Според мен в тази посока трябва да се развие и промени нашето голямо сдружение. Защо да го правим? Защото ние имаме нужда да общуваме със себеподобни, имаме нужда от разбиране и подкрепа, имаме нужда от единство за да защитаваме честта на занаята.

    Второ най-после трябва да професионализираме отношението си към имотите собственост на САБ ,от използването на които са основните приходи обезпечаващи функционирането на съюза като организация. В това определение включвам няколко действия. Като начало са нужни доста усилия от страна на платени екипи за придобиване на собствеността на имотите на САБ с неизрядни документи за ползване. След това – подписване на договори за управление на един или няколко имота с физически лица, може и наши членове срещу процент от месечния наем и на последно място това е координацията и контрола на обектовите отговорници от страна на Ръководството на САБ.

    Трето – предприемане на организационни промени, адекватни на новите условия. Ясно е, че няма как казаното горе да се случи отведнъж. Лично аз бих рискувал да изберем два управителни съвета. Един официален на общото събрание и друг виртуален в интернет пространството. Бих приел избраният във виртуалното пространство председател да е член по право на Управителния съвет на САБ. Допускам също ,че виртуалното общуване ще доведе до други аномалии като възможността определени персони да обсебят с активното си присъствие и мнение интернет пространството. Допускам ,че с пъти ще нарастне възможността за манипулиране на общественото мнение и прочие недостатъци на новото време.

    И тъй какъв да бъде новият председател . Според мен той трябва да е собственик на голямо архитектурно бюро, за да има търговска култура и отношение към създаване и опазване на частната собственост. Преподавателската дейност осигурява контакти със следващото поколение млади архитекти и нейното упражняване би било преференция при избора на един бъдещ ръководител на САБ.

    Все пак за да имаме време да направим правилен избор предлагам на всички кандидат председатели да напишат предизборните си платформи и ги разпространят сред колегията, както и каня всички на предизборни беседи с членовете на дружествата по региони. Очакваме Ви във Варна!

    Арх.Димитър Стефанов – председател на САБ – дружество Варна

     

    обратно към публикации