ВЪВ ВАРНА СТРОИТЕЛСТВОТО ЩЕ УМРЕ ПОСЛЕДНО

Архитект Д.Стефанов
Black Sea Real Estate Magazine – 20 септември 1999г.

– Арх. Стефанов, как се отразиха на вашата гилдия обществените промени от последните 10 години?
– Най-голямата промяна беше, че през тези десетина години архитектурата се отприщи. Първоначално се отприщи строителството, защото намери лесен начин за реализация. Нещата се вързаха икономически. Има хора, които имат парцели, има предприемчиви хора, които искат да ги обезщетят срещу бъдещо строителство… Срещнаха се различни страни, различни интереси, завъртя се механизмът и започнаха да идват резултатите. Аз съм свидетел на времена, в които, за да строиш с тухли, трябваше да се вземе разрешение от Министерството. Сега се строи два пъти повече без никакви разрешения и тухли има достатъчно за всички.

– Но се появиха „специалисти” със съмнително качество.
– Първите предприемачи, които се появиха, наистина не бяха хора от бранша. Бяха започнали с идеята да успеят по най-евтиния и най-бързия възможен начин. Много от проектите, които се правеха, дори не бяха дело на архитекти. Не бяха и достатъчно добри, разбира се. Докато напоследък се забелязва друга тенденция. Строителните фирми намаляха много и започнаха да търсят добри архитекти и добри крайни резултати. Разбра се, че за да оцелееш, трябва да работиш добре, да продаваш качествена стока. А такава стока се получава, когато целият процес е гарантиран и професионализиран. Добрият проект има добро изпълнение, добър контрол и т.н.

– Казват, че във Варна се строи най-интензивно.
– Строителството като цяло намаля през последните години, но независимо от това във Варна и сега се строи много. Според мен Варна е последният град, в който строителството ще умре.

– Живеем в грозни панели, в еднакви квартали. Сякаш панелът ще остане „най-величественият” паметник на соц-строителството?
– Аз не мисля, че панелите са виновни за грозните ни квартали. В Унгария, Германия, в страните от Прибалтика с панели се направиха добри образци. И сега те се използват успешно по света. Дори в Париж с панели са построени прекрасни неща. И в социалистическо време при добра организация можеха да се създават добри неща, и сега могат да се правят грозни неща. Не бива да се отрича всичко, което е вече зад гърба ни.

– Казват, че всяка къща прилича на стопанина си. Може би и на проектанта си?
– Всяка къща се определя от средата, терена, климата, съседните сгради, растителността. Но основно тя се определя от човека, тя се прави за него. Конкретният човек е смесица от натрупани възприятия. Той е ходил много, виждал е различни неща, свикнал е с различни неща. Всичко това формира изискванията му като клиент. В блоковете се търси по-голямо дневно пространство и повече кътове. Правят се отделни спални и за родителите, и за децата. За да има удобно жилище, на едно семейство му трябват минимум 100 -120 квадрата. Само че малцина могат да си го позволят. Няма и добра законова уредба, която да регламентира възможността за кредитиране на българския гражданин. Ако той тръгне да си строи къща, срещу заплатата, която получава, не може да тегли кредит. Връзката се къса още на този етап.

– Липсата на законодателство ли е най-голямата беда?
– Законодателството е много важно, но то е свързано със състоянието на държавата. Ако стигнем до средна заплата 400 – 500 долара, за което Полша вече претендира, що-годе ще може да се говори за съживяване на пазара. Но това не е възможно, когато не функционира икономиката ни. За да функционира, й трябва капитал отвън, трябва да се преустроят стари предприятия. Всичко се свежда до основните проблеми на държавата.

– Струва ми се, че е много важно в това преходно време да не се правят отново груби грешки.
– Сигурно се правят такива грешки. Просто ние сме такива, каквито сме. Всеки народ си заслужава царя. Мен много ме дразнят некачествено свършените неща, драстичното, наглото нарушаване на действащите нормативи. Разрешили му 4 етажа, той прави 7 и ги узаконява. Нека наруши закона, но да го направи в името на по-хубавия резултат. А брутално, безогледно да вдигнеш над етажността, пък и да окастриш без нужда уличните дървета… Ние и едно дърво не сме отсекли.

– Доскоро смятахме за образци някои по-“начупени”сгради.
– Дълго време единствената възможност на българските архитекти бе да правят „начупена” архитектура. Това означава сграда с много усложнена конструкция, много оскъпена. Правиш вътре измислени обеми, които най-често са ненужни и нямат никакво покритие. Например виждаш някакъв акцент в средата на фасадата, зад което ти се иска да има голямо пространство – хол например. А изведнъж се оказва, че има 3 стаички. И всяка е от-делена с едно прозорче от този централен акцент. В същия момент една сграда би могла да не изглежда толкова предизвикателна и крещяща, но когато влезеш вътре, да видиш, че когато е правена, е мислено за обитателите.

– Сам ли сте проектирал своя дом?

– Да, той е в сградата на „Юнион Корект” ООД- един голям хол и две спални.

 

обратно към публикации