Мотиви и обвивки
Международен Workshop в Les Grands Ateliers за концепция и създаване на прототипи на фасади и жилищни пространства от индустриални и рециклирани материали
Iles d’ Abeau, Франция 2007
Motifs et enveloppes – Rémi ROUYER
Участие в изложбата „Portes Ouverstes”, Март 2007
НАМЕРЕНИЯ – Този експериментален проект има за цел да създаде фасада, която да обогатява вътрешното и външното пространството. Процесът на работа е интересен поради факта, че един и същи човек трябва да мине през измисляне на тестов проект, да го построи, да изследва ефекта му върху вътрешното пространство и да го развие в реален проект.
Условието е доста общо, но все пак има и някои конкретни условия. Да се измисли система-прототип за фасада, която може да се построи в мащаб 1:1, от предварително зададен списък с материали (ОСБ, поли-карбонови плоскости, гумени маркучи, найлон) в Les Grands Ateliers. Всеки материал има свои ограничения като: големина на лист, невъзможност да се реже в определена посока или да се сглоби. Следва изчисляване на размерите и количествата, които ще се използват при построяването на експеримента. Конструкцията трябва да се построи, тества, снима и разглоби за 5 дена. Сградата, която се проектира, задължително е с преобладаваща жилищна част, без значение дали е за постоянно (апартамент, студио) или за временно обитаване (хотел, пансион, приют).
МАТЕРИЯ – Индустриалните и рециклирани материали не се използват в практиката на жилищното строителство, поради по-грубия си вид. За сметка на това техническите им характеристики са с много по-високи показатели и цената им е ниска. Употреба им носи различно послание от камъка, дървото и метала. Химичните им формули са по-дълги от имената на повечето европейци, но те са носители на духа и мисълта за едно устойчиво и дълготрайно развитие.
ЛАБОРАТОРИЯ – Les Grands Ateliers (в превод – големите ателиета) е изследователска лаборатория, в която се правят разнообразни експерименти, свързани с архитектура, строителство и издържливост на материали. Комплексът е съставен от голямо хале, няколко свързани с него работилници, открит склад за материали и външна строителна площадка. Прототипът, който трябва да бъде построен, представлява растер с размер на клетката 60x60x60см, деформиран, за да се получи променлива дебелина и форма. Предизвикателството на експеримента е да се премине от концепция към реализация. Много често архитектите се занимават само с концепцията на проекта си, а някой друг го реализира. Тук процесът е изцяло реализиран от архитекта. Налага се да се научат много нови и конкретни умения като кроене и рязане на ОСБ плоскости, работа с пневматичен пистолет за пирони, смесване на лепила.
Архитектите често правят макети, докато проектират, за да си представят проекта в обем. По-често се използват големи мащаби (1/200 и 1/500), защото макетите стават малки и удобни за манипулация. Но един такъв макет не показва пространство, а е по-скоро схема на проекта. Само за пример ще кажа, че в мащаб 1/200, един жилищен етаж от 3м. е 1,5см. Трудно се надниква в тези сантиметри, камо ли да разберем какво е усещането да си в макетираното пространство. Колкото по-големи стават макетите (тоест се приближават до реалния размер на проекта), толкова по-лесно се усеща ефекта на архитектурата. Прототипът с реалните си размери представлява най-доброто изследване на пространство, но и на материята, от която е изградено то.
ПРОЕКТ – След изпълнението в реални размери, започва вторият етап, в който прототипът еволюира в проект за сграда. Интересното при експеримента е, че не се знае какво ще се получи накрая. Но като начало се задават няколко нови, конкретни параметри. Проектът е за поли-функционална сграда с голяма част жилища за постоянно обитаване, хотел, конферентна зала, ресторанти, детска градина, магазини и паркинг на няколко нива. Теренът е в северната част на Париж, на мястото на изоставен железопътен възел, в квартал с ниска атрактивност, поради индустриалния си характер.
Има няколко възможни направления за развитие. Първото е най-първосигнално, да се развие формата. Проблемът при това решение е, че формата е краен резултат от мислене, насочено от параметри (размер на халето, кратък срок за изпълнение), които вече са невалидни. Готовата конструкция се наслагва една върху друга, получават се вторични деформации, за да се напасват модулите, налага се трета серия намествания. Процесът се комплицира неимоверно и е неуправляем. Подобен проблем се наблюдава, при опит да имитираш чай като слагаш боя във вода. Цветът е същия, но вкуса-не.
Второто направление е да се анализира ефекта на прототипа върху пространството и да се „търси вкуса на чая“, макар и с различни изразни средства. Деформацията на растера стана регулирана, а не хаотична. Смених материала на конструкцията, защото за сграда с по-големи габарити, конструкция от ОСБ би струвала много скъпо. Минах на стоманени ферми с елипсовидна форма, защото така линейната дължина на фасадата става почти двойно по-голяма. Елипсовидното сечение има малка контактна зона със земята, което позволява опиране в една точка. В план сградата е S-образна за да се повиши стабилността й. Целта е да се постигне динамична фасада, която да влияе по различен начин на всеки етаж. Ефекта варира от чисто визуален филтър към екстериора до двойни пространства-мембрани, които превръщат една правоъгълна стая от 15кв.м. във вълнуващо преживяване.
