Aрхитектурни фрагменти
Възможността свободно да изразяваш мнението си пред голяма аудитория е голямо предизвикателство, но и отговорност особено, когото става въпрос за писан текст. Имам желание ,но все не ми стига времето, да изложа скромното си мнение за архитектурните достойнства на сгради, които повечето от нас познават, но не всички са еднозначни в оценките си за тях. Анализът на определен проект изисква доброто му познаване , както на проекта и реализацията, така и на съпътстващите фактори – инвеститорски намерения и законодателна рамка, определяща характера на инвестиционната среда.
Значително по-лесно изпълнимо и приятно занимание е да са разказват впечатления от пътувания. По лесно е, защото обръщаш внимание само на отделни качества на сградите или на конкретни архитектурни детайли, които са те впечатлили и второ, защото не правиш обстоен анализ, което е значително по-отговорна задача.
Подреждането е хронологично и започва от 2003 год. Тогава се сдобих с първия си цифров фотоапарат.
Франкфурт на Майн , Германия , декември 2003 год.
Участвам в група по покана на голяма европейска компания за производство на бои и мазилки, с централа в близост до Франкфурт. Последния ден имахме възможност да обходим централните улици на града.
Харесвам Германия. Бил съм в различни германски градове на север и юг. Ценя реда и чистотата им. Летял съм през нощта в ясно време. Нямате представа колко е красива германската земя погледната отгоре. Имам чувството че правят проекти за осветление на цели градове само за да им се възхищават от небето. Територията е разпределена до кв.милиметър и за всяко парченце се грижи някой. Явно са осъзнали , че е по-далновидно да строиш пътища и инфраструктура до всеки имот, където и да се намира той, отколкото да създаваш изкуствени мегаполиси и огромни обезлюдени и неизползвани райони. Но да се върнем във Франкфурт.
По брой население над половин милион Франкфурт е малко по-голям от Варна. Тук видях как умело са вплели историята с настоящето. Видях удивително добре съхранени улици и ансамбли от сгради , видях коректно направени пристройки и надстройки към стари сгради и видях един модерен делови център, адекватен на създадения просперитет в европейското семейство. Твърди се, че Франкфурт е най-богатият град в Европейския съюз и е седалище на Европейската централна банка.
Във Франкфурт се намират много от най-високите сгради в Европа, повечето събрани в деловия център на града заключен между Düsseldorfer Straße, Mainzer Landstraße и река Майн в участъка между мостовете Friedensbrücke и Untermainbrücke.
Romerplatz – в коледна украса и павилиони за сувенири и горещо вино (гльог). Цялата архитектурна рамка на площада е запазена е се поддържа в автентичен вид.
В дъното сградата на Deutsche Bank. На преден план надстроена стара офисна сграда на Lehman Brothers. Стъклените стени на надстройката преливат в цвета на банковите кули и небето.
Ансамбъл от високи сгради по Friedrich-Ebert-Anlage „Моливът” на Jake Martin е част от голям панаирен и изложбен център, заемащ прилежащата територия. Плътните части по фасадата са облицовани с гранитни плочи с нестандартно големи размери.
Кулата от офиси на Japan Center . Великолепен преразказ на японската традиция изразен с модерни архитектурни средства.
Офис сграда на Westend strasse №1 Елегантна, красива и горда.
Торонто, Канада, август 2005 год.
Обмяна на опит за предпроектни проучвания за крайбрежен обект, по който работя. На голямо проектантско бюро в Торонто същия инвеститор беше възложил друг свой обект на българското черноморие. За пръв път пътувам до континента Америка. Какво ме впечатли ?
В работата си и в бита си канадците непрекъснато се сравняват с американците. Причина е географската близост (делят ги 5000 км. граница) и високия стандарт на живот. Дневният живот на града е събран в деловия център. Жителите на Торонто отдавна са забравили проблемите на движението и паркирането в центъра. Цялото обслужване и инфраструктура е под земята. По улиците е пусто, зелено и само тук там някой заблуден турист с фотоапарат пресича асфалтовите настилки. Повечето високи сгради са обвити в стъклени фасади. Така пропускат най много светлина, а проблема с топлинните загуби се решава от качеството и слоевете на стъклопакета. Макар и с прости обеми всяка нова сграда допълва силуета на вече изградената среда с добре проучена форма и цвят. Деловият център расте нагоре и така прави ефективни подземните обслужващи нива. Жилищните им територии са океан от постройки на един и два етажа, разделени от паркове и спортни площадки.
Вървя по „Queen street” В ляво е една от гордостите на градската управа сградата на Old city hall , в дясно кулата Simpson tower , отразена в стъклената фасада на кулата на Toronto Eaton Center .Стъклен обем с проста геометрия.
Ефектна офис сграда с название One Qween East. Избледняващо сиво и розово, разбиване на ръбовете ,водещи към върха. Придобиваш чувството ,че сградата се слива с облаците. Въпреки размера си остава в подчинено отношение към керемиденочервената търговска сграда на Richmond Street.
Късче небе над Royal Bank Plaza. Високият таван на партерните етажи и светещите и през деня лунички подсилват впечатлението за сливаща се с небето фасада.
RBC Building. Динамична композиция от разноцветни стъклени фасади и небе.
(151 Yonge Stree) и (First canada place)
Впечатлен съм от картината която виждам – края на сградата постепенно изчезва , топейки се в небето. Прост ефект , но толкова му се радвам, защото у нас не съм го виждал. А има толкова сгради, които бих искал да се снижат и поизгубят в средата.
Roy Thomson Hall долу в дясно & buildings – другите хористи. Забележете в центъра на композицията е катедралният храм St.Andrews с нужните му зелени прилежащи пространства.
Париж , Франция , декември 2005 год.
Коледна екскурзия до Париж. Основен гид беше сина ни, който учеше архитектура във Версай.
Париж е световен град. За него винаги много се пише , много се разказва и показва и обикновено пристигаш на летището напомпан с очаквания за нещо много специално. Лудост е за 5 дни да видиш всичко , но можеш да почувстваш атмосферата. Първото голямо усещане – боже мой парижките улици са много по спокойни от варненските. Има въздух, колите не се прескачат и не паркират по тротоарите. Градът е като учебник по градоустройство. Улици, площади, паркове, архитектурни акценти. Дори дърветата имат прически. И в същият момент усещаш, че това е твоят град. Не е грандомански като Москва, не е студен, имперски като Виена , не дотам приказно романтичен като Прага, но ласкав и топъл. Предизвикателен – построил кулата на Айфел и Бобур, модерен – виж La Défense и това го можем , но не на всяка цена . Французите никога не биха разрушили старите и вече неудобни сгради за построят град на деня. Те ценят и обичат себе си ,ценят историята си и в същия момент допускат предизвикателства, но само за да покажат колко са прави в премерения баланс на стойности и колко е важно да запазиш собствената си идентичност и достойнство.
Notre Dame шедьовър на френската готика.
Капандури, облицовани с керамични плочки комини , метални парапети – всичко до последния детайл е довършено и се поддържа. Сграда на Lycée Montaigne.
Поглед към мансардни покриви по Rue de Rivoli през оградата на Le Louvre. При еднаква височина на корниза в зависимост от дълбочината на сградата е различно висока конструкцията на покрива и събира различен брой нива. Стените между отделните покриви са блокове от комини. Дори и различни по височина, покривите действат единно.
Notre Dame Ние Ги гледаме, но и Те ни виждат .
La Défense . Излизаме от подлеза на метрото. Заради ограничения просвет Голямата арка изглежда още по впечатляваща с формата си и 110-те метра височина.
Последни слънчеви лъчи огрявят офисните кули на La Défense . Всички са стъклени ,но толкова различни по форма , цвят и структура.
Отново La Défense. Привидно скучната фасада впечатлява със качеството си да отразява съседните сгради.Показвам го ,защото повечето окачени фасади,изпълнявани у нас , заради качествата на стъклата не успяват да възпроизведат качествено отражение.
Френска национална библиотека ”Франсоа Митеран”.Стои спокойно на брега на Сена в един от новите градски райони. Четирите „Г“-образни кули маркират границите на спокойно пространство, развито около зелен вътрешен двор, оформен като гора.Мощни вертикални панели тип щори регулират влиянието на слънцето в залите, а с жълтеещия си цвят променят цветовите нюанси на стъклената фасада. За мен този комплекс е пример за това как с прости изразни средства, следвайки изискванията на функцията можеш да постигнеш впечатляващ архитектурен резултат.
120 годишната метална дантела на айфеловата кула впечатлява с красотата и дързостта си и е един от неизменните символи на Франция и Париж.
Куполът на Galeries Lafayette – огромен търговски магазин разположен на Boulevard Haussmann, на гърба на Opéra Garnier. Впечатлява с богатството и пищността на интериора.
Дърво с прическа ( за тези които не ме разбират – подкастрено с определена нарочна форма)
Следва продължение
За вас обходи : арх. Димитър Стефанов