ФРАНЦИЯ МИ ПРЕДЛОЖИ АЛТЕРНАТИВА

Архитект П.Стефанов
Позвънете – 15 септември 2005г.

– Как избра точно Франция за следването си?

– От малък исках да уча архитектура, и когато набли­жи времето да се реши къде, синът на наши семейни при­ятели се върна през лятната ваканция от Франция. Той учеше Архитектура и разказа доста инте­ресни неща за образованието там и това, което ме интересуваше. Франция се появи за мен като алтернатива на висшето обра­зование в България. Съблазни ме да отида да уча на място, различно от Варна. При това Париж, освен с огромното си култур­но богатство и влияние, можеше да пред­ложи една много

ВИСОКА БАЗА ЗА БЪДЕЩОТО МИ ПРОФЕСИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

За окончателното решение надделя и фактът, че съм завършил с френски език в VIII СОУ “А.С.Пушкин”, тоест такъв из­бор фаворизираше и езиковото ми разви­тие. В контекста на падащите европейски граници това е винаги полезно.

Как се чувстваш във Франция, в сравнение с други наши сънародници?

– Чувствам се добре, но това е усещане, което получих след три дълги години на сравнително тежка адаптация. Естествено става дума лично за мен, по никакъв на­чин не казвам, че е общовалидно. Има хора, които се адаптират за месеци и за­почват да се усещат не на мястото си след няколко години, тоест всичко е доста субективно. Важен, естествено, е крайният резултат, но не мога да кажа в кой момент ще ме накарат да се почувствам излишен и чужд. Има наши сънародници, които се опитват едва ли не да отрекат “френско­то” и “френския начин на живот”, стара­ейки се да завършат образованието си в максимално кратки срокове и да се при­бират в България. Други пък

ЗАБРАВЯТ БЪЛГАРСКИТЕ СИ КОРЕНИ

и се стараят да заприличат максимално на французи и да останат завинаги във Франция. Не съм привърженик на нито един от двата сценария. Опитвам се да кон­тактувам с различни хора от различни страни и да излекувам “българския комп­лекс” в мен, както и да залича стереоти­пите, по които повечето хора се водят.

Лесно ли е хора от Източна Европа да се интегрират във Франция?

– Смятам, че хората от Източна Евро­па се адаптират сравнително лесно, защо­то не са така консервативни и затворени в себе си като Западните общества. Ние сме, в повечето случаи, любознателни и авантюристи по душа, което ни помага в една нова и не винаги доброжелателна среда, каквато всъщност е френската сре­да. Французите са доста мнителен народ, който не обича особено чужденците, въпреки факта, че страната им е пълна с емигранти, които продължават да прииж­дат на огромни маси. Лично за мен голе­мият проблем при адаптацията беше, че очаквах да срещна там хора като българите, но говорещи на френски.Отне ми доста време, за

ДА РАЗБЕРА, ЧЕ ФРАНЦУЗИТЕ НЕ СА БЪЛГАРИ СЪС СТРАННО ПРОИЗНОШЕНИЕ

и друг език, а коренно различни хора с друг манталитет, желания и самочувствие. Границите помежду ни падат в момента, в който те свикнат с нас, а ние с тях. Тога­ва се стига до едно интернационално об­щуване, където всеки зачита и уважава особеностите и културата на другия.

Знаят ли хората във Франция за нашата страна?

– За французите България е страната, която ги е отстранила от Световното първенство по футбол през 1993 и дотук в речника им по обща култура се изчерп­ва историческата сводка. Това, естестве­но, е водило до доста куриозни въпроси от сорта на класическия: “Имате ли ду­шове и телевизори?” и при положение, че географските им познания за Европа се замъгляват значително, да не кажа и напълно около Полша, след която

СМЯТАТ, ЧЕ СЕ НАМИРА НЕОБЯТНАТА СТЕП НА СССР,

като дори никой не е разбрал, че това понятие отдавна не съществува. Има и изключения, които са дори сравнително запознати с геополитическото и географ­ското ни разположение, но те са едини­ци. След известно общуване с българи французите започват да се отнасят с едно нарастващо уважение към един народ, който се е открил за тях преди 10 годи­ни.

Смяташ ли след завършването си да се завърнеш у дома?

– Това е сложен въпрос за всеки. Есте­ствено, заминах с твърдата нагласа да се върна в България в края на следването си и да работя с баща ми, който също е ар­хитект. Но все пак не мога да кажа с пълна сигурност дали ще се върна след години, без да отчета, че престоят ми във Фран­ция ме е променил до някаква степен и започвам да завися и от френската си сре­да. А пък и чисто абстрактно вече, бих казал, че студентството е периодът, в кой­то всеки се доизгражда като личност и търси мястото си в обществото. В извес­тна степен едно завръщане в “сигурно­то” лоно на родния град или страна може да отнеме част от придобитите качества, което не винаги е хубаво. И все пак бих отговорил по скоро с “да”, защото

БЪЛГАРИЯ ТЕПЪРВА ЗАПОЧВА ДА ИЗЛИЗА ОТ ТЕЖЪК ПРЕХОД

и мутира в една държава от западен тип, която тепърва ще се развива и в коя­то ще е много работата за хора с моята професия.

С какво България може да проме­ни Европейския съюз?

– С нищо значително, защото не може една държава да промени един стабилен икономически съюз, поради простото си влизане в него. Освен това вече не можем да се похвалим с развита индустрия или добив на ценни суровини, за да преобър­нем икономическия баланс в Европа. Про­сто ще влезем като поредното колелце в голямата машина, което само може да ни облагодетелства, а не обратното. А откро­вено – ако не бяха всички международни фондове, които се изливат в България, от­давна да сме се сринали икономически. Просто трябва да преглътнем прочутата българска гордост и да продължим към по-добро бъдеще.

 

обратно към публикации