ФРАНЦИЯ МИ ПРЕДЛОЖИ АЛТЕРНАТИВА
Архитект П.Стефанов
Позвънете – 15 септември 2005г.
– Как избра точно Франция за следването си?
– От малък исках да уча архитектура, и когато наближи времето да се реши къде, синът на наши семейни приятели се върна през лятната ваканция от Франция. Той учеше Архитектура и разказа доста интересни неща за образованието там и това, което ме интересуваше. Франция се появи за мен като алтернатива на висшето образование в България. Съблазни ме да отида да уча на място, различно от Варна. При това Париж, освен с огромното си културно богатство и влияние, можеше да предложи една много
ВИСОКА БАЗА ЗА БЪДЕЩОТО МИ ПРОФЕСИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
За окончателното решение надделя и фактът, че съм завършил с френски език в VIII СОУ „А.С.Пушкин“, тоест такъв избор фаворизираше и езиковото ми развитие. В контекста на падащите европейски граници това е винаги полезно.
– Как се чувстваш във Франция, в сравнение с други наши сънародници?
– Чувствам се добре, но това е усещане, което получих след три дълги години на сравнително тежка адаптация. Естествено става дума лично за мен, по никакъв начин не казвам, че е общовалидно. Има хора, които се адаптират за месеци и започват да се усещат не на мястото си след няколко години, тоест всичко е доста субективно. Важен, естествено, е крайният резултат, но не мога да кажа в кой момент ще ме накарат да се почувствам излишен и чужд. Има наши сънародници, които се опитват едва ли не да отрекат „френското“ и „френския начин на живот“, стараейки се да завършат образованието си в максимално кратки срокове и да се прибират в България. Други пък
ЗАБРАВЯТ БЪЛГАРСКИТЕ СИ КОРЕНИ
и се стараят да заприличат максимално на французи и да останат завинаги във Франция. Не съм привърженик на нито един от двата сценария. Опитвам се да контактувам с различни хора от различни страни и да излекувам „българския комплекс“ в мен, както и да залича стереотипите, по които повечето хора се водят.
– Лесно ли е хора от Източна Европа да се интегрират във Франция?
– Смятам, че хората от Източна Европа се адаптират сравнително лесно, защото не са така консервативни и затворени в себе си като Западните общества. Ние сме, в повечето случаи, любознателни и авантюристи по душа, което ни помага в една нова и не винаги доброжелателна среда, каквато всъщност е френската среда. Французите са доста мнителен народ, който не обича особено чужденците, въпреки факта, че страната им е пълна с емигранти, които продължават да прииждат на огромни маси. Лично за мен големият проблем при адаптацията беше, че очаквах да срещна там хора като българите, но говорещи на френски.Отне ми доста време, за
ДА РАЗБЕРА, ЧЕ ФРАНЦУЗИТЕ НЕ СА БЪЛГАРИ СЪС СТРАННО ПРОИЗНОШЕНИЕ
и друг език, а коренно различни хора с друг манталитет, желания и самочувствие. Границите помежду ни падат в момента, в който те свикнат с нас, а ние с тях. Тогава се стига до едно интернационално общуване, където всеки зачита и уважава особеностите и културата на другия.
– Знаят ли хората във Франция за нашата страна?
– За французите България е страната, която ги е отстранила от Световното първенство по футбол през 1993 и дотук в речника им по обща култура се изчерпва историческата сводка. Това, естествено, е водило до доста куриозни въпроси от сорта на класическия: „Имате ли душове и телевизори?“ и при положение, че географските им познания за Европа се замъгляват значително, да не кажа и напълно около Полша, след която
СМЯТАТ, ЧЕ СЕ НАМИРА НЕОБЯТНАТА СТЕП НА СССР,
като дори никой не е разбрал, че това понятие отдавна не съществува. Има и изключения, които са дори сравнително запознати с геополитическото и географското ни разположение, но те са единици. След известно общуване с българи французите започват да се отнасят с едно нарастващо уважение към един народ, който се е открил за тях преди 10 години.
– Смяташ ли след завършването си да се завърнеш у дома?
– Това е сложен въпрос за всеки. Естествено, заминах с твърдата нагласа да се върна в България в края на следването си и да работя с баща ми, който също е архитект. Но все пак не мога да кажа с пълна сигурност дали ще се върна след години, без да отчета, че престоят ми във Франция ме е променил до някаква степен и започвам да завися и от френската си среда. А пък и чисто абстрактно вече, бих казал, че студентството е периодът, в който всеки се доизгражда като личност и търси мястото си в обществото. В известна степен едно завръщане в „сигурното“ лоно на родния град или страна може да отнеме част от придобитите качества, което не винаги е хубаво. И все пак бих отговорил по скоро с „да“, защото
БЪЛГАРИЯ ТЕПЪРВА ЗАПОЧВА ДА ИЗЛИЗА ОТ ТЕЖЪК ПРЕХОД
и мутира в една държава от западен тип, която тепърва ще се развива и в която ще е много работата за хора с моята професия.
– С какво България може да промени Европейския съюз?
– С нищо значително, защото не може една държава да промени един стабилен икономически съюз, поради простото си влизане в него. Освен това вече не можем да се похвалим с развита индустрия или добив на ценни суровини, за да преобърнем икономическия баланс в Европа. Просто ще влезем като поредното колелце в голямата машина, което само може да ни облагодетелства, а не обратното. А откровено – ако не бяха всички международни фондове, които се изливат в България, отдавна да сме се сринали икономически. Просто трябва да преглътнем прочутата българска гордост и да продължим към по-добро бъдеще.