Крайните квартали ще стават по-комфортни за живеене

Архитект Д.Стефанов
В-к „НАРОДНО ДЕЛО” – четвъртък, 28 февруари 2008г.

Какво очаква варненска­та архитектурна колегия от новия Общ устройствен план, който предстои да бъде приет?

–  Архитектурната колегия очаква с приемането на ОУП да приключи етапа на забраните за проектиране в определени райони, както и по трасетата на бъдещите автомагистрали. На­дяваме се най-после да бъдат обявени показателите за раз­личните зони за застрояване, както и на ново включените те­ритории. По правило новият уст­ройствен план узаконява тен­денциите в развитието на града за времето на действие на пред­ходния план, внася корективи, за да се подобри функционира­нето на градския организъм и дава насоки за развитие за след­ващото десетилетие. Важна част на ОУП са специфичните правила за града. Очакваме те да предпазят от унищожаването на историческата част на Варна, за запазят остатъка от Морска­та градина и съхранят хармонич­ното развитие на градския орга­низъм.

Планът ще помогне ли за решаване на найострите градски проблеми?

–  В резултат на ускореното развитие на Варна през после­дното десетилетие, се появиха нови за града ни проблеми. Сред тях номер едно е увеличеният брой на обитателите. При пла­нирани 350 – 400 хиляди посто­янни обитатели към настоящия момент техният брой е удвоен. Бързата урбанизация силно на­товарва градската улична мре­жа и градската инфраструктура. Стигаме до проблем номер две – усвоиха се територии, които не бяха подготвени проектно и инженерно. В момента най-големият проблем на града е невъзможността Община Варна и ангажираните предприятия монополисти да обслужат инже­нерно тези територии. Проблем номер три е нуждата от глобал­ни промени за обезпечаване на движението и паркирането. До­колко новият ОУП ще отговори на тези въпроси ще бъдем сви­детели до няколко дни.

Кои са очакваните недо­статъци?

–  Те са свързани основно с това, че имаше много дълъг пе­риод от време, когато престана да функционира системата на централизирано планиране. Скъса се връзката между пла­нирането от държавно ниво и това на региона. Говоря за акту­ални концепции, липсата на които до голяма степен лишава ОУП-а от неговата макро-рамка. Планът обхваща територията на общината, но всъщност Варна има много по-широк параметър на действие. Реално неговото влияние тръгва от Балчик и стига до Бяла. Така че целият този регион първо трябва да има кон­цепция за своето развитие, за изграждането на обща инфра­структура. И оттам 1чататък не­щата да се прехвърлят към ре­шаване на проблемите на самия град. На второ място очаквам изключването на прилежащи територии – вилните зони и се­лищни образувания на север и юг, от разработката, тъй като те не попадат в границите на общи­ната, да доведе до занижаване на реалното натоварване на градския организъм и оттам до грешни изводи за размера и организацията на комуникаци­онното обслужване в чертите на Варна. На трето място имам опасения, че в предложените специфични правила за града ще има оставени вратички за на­влизане на високи сгради в ис­торическата част на града, а това ще досъсипе малкото ос­танало археологическо и архи­тектурно наследство.

Кои са инфраструктурните проблеми?

–  Аз вече казах, че основните проблеми на града са свързани с изграждането на инженерна­та инфраструктура. Не че нищо не се прави, но все още не са реализирани основните трасета на градските магистрали, залег­нали в стария комуникационно-транспортен план на Варна. Очакваме пробива на бул. “Лев­ски” , второто платно на „Цар Освободител”, както и пробива ул.”Дрин” – “Пирин”. А кога ще стигнем до втори и трети мост, свързващи северната и южната част на града, обходната магис­трала, която ще пропусне тран­зита, сега преминаващ през центъра на града, не знам. За проблемите на ВиК не искам да говоря. За толкова години не се реши дали държавата, или об­щината трябва да разшири пре­чиствателната станция „Златни пясъци”. Сега спира строител­ството от табела „Варна” до „Златни пясъци” до изграждане разширение на пречиствателна­та станция. Затова смело ще застроим „Аспарухово”, „Гала­та”, Боровец, Зеленика и т.н., докато ни стане ясно, че няма­ме втори мост, нямаме пътища и инженерна инфраструктура, така че пак ще спрем. Не толко­ва ОУП на Варна ни спира, а невъзможността да обслужва­ме процеса на бързата урбани­зация.

Бизнесът сам търси из­ход, като се насочва към западната промишлена зона

–  Има няколко причини той да търси западното направление. Първата знакова сграда беше „Метро”, после се появиха  и много други. Това не е случайно – там имаше по-големи свободни

ни площи. Много важно усло­вие е лесната комуникационна достъпност благодарение на трите паралелни булеварда -„Владислав”, „Цар Освободи­тел” и „Сливница”. От една стра­на, това е хубаво, защото тези комуникации вече са изградени. Но в същото време изнасянето на общественото обслужване в западния край силно увеличава ежедневните пътувания от при­лежащите на морето ново-усвоени територии към създадения обществен център. Тук без ско­ростен градски масов транспорт няма да се отървем. И разбира се, надявам се да се появят вто­рични градски центрове, об­служващи северното и южното направление.

Концентрирането на много МОЛ-ове в карето от автогарата до Радиозавода няма ли да измести обще­ствения център на Варна?

–  МОЛ-овете наистина стават много и сигурно част от тях ще сменят съдържанието си във времето, но в това няма нищо лошо. Все пак те остават. Об­щественият център на Варна вече се оформя от автогарата до летището. Това ще доведе до ново отношение към някои от териториите на близките райо­ни „Младост”, „Владиславово” и „Възраждане”. Те са застроени и ще излезе на преден план те­мата за тяхното саниране. Там тече уплътняване, което, слава Богу, в някои части бе ограни­чено. По комфорт на обитаване тези квартали имат много по­добри показатели, от колкото централната част на града. За да бъдат спрени всички опити за жилищни застроявания на пар­че, трябва да се преминава към изготвянето на цялостни проек­ти за уплътняване на квартали­те. Най-добре е това да става след обществено обсъждане. Варненци заслужават да живе­ят в по-комфортна среда.

 

обратно към публикации