Крайните квартали ще стават по-комфортни за живеене
Архитект Д.Стефанов
В-к „НАРОДНО ДЕЛО” – четвъртък, 28 февруари 2008г.
– Какво очаква варненската архитектурна колегия от новия Общ устройствен план, който предстои да бъде приет?
– Архитектурната колегия очаква с приемането на ОУП да приключи етапа на забраните за проектиране в определени райони, както и по трасетата на бъдещите автомагистрали. Надяваме се най-после да бъдат обявени показателите за различните зони за застрояване, както и на ново включените територии. По правило новият устройствен план узаконява тенденциите в развитието на града за времето на действие на предходния план, внася корективи, за да се подобри функционирането на градския организъм и дава насоки за развитие за следващото десетилетие. Важна част на ОУП са специфичните правила за града. Очакваме те да предпазят от унищожаването на историческата част на Варна, за запазят остатъка от Морската градина и съхранят хармоничното развитие на градския организъм.
– Планът ще помогне ли за решаване на най–острите градски проблеми?
– В резултат на ускореното развитие на Варна през последното десетилетие, се появиха нови за града ни проблеми. Сред тях номер едно е увеличеният брой на обитателите. При планирани 350 – 400 хиляди постоянни обитатели към настоящия момент техният брой е удвоен. Бързата урбанизация силно натоварва градската улична мрежа и градската инфраструктура. Стигаме до проблем номер две – усвоиха се територии, които не бяха подготвени проектно и инженерно. В момента най-големият проблем на града е невъзможността Община Варна и ангажираните предприятия монополисти да обслужат инженерно тези територии. Проблем номер три е нуждата от глобални промени за обезпечаване на движението и паркирането. Доколко новият ОУП ще отговори на тези въпроси ще бъдем свидетели до няколко дни.
– Кои са очакваните недостатъци?
– Те са свързани основно с това, че имаше много дълъг период от време, когато престана да функционира системата на централизирано планиране. Скъса се връзката между планирането от държавно ниво и това на региона. Говоря за актуални концепции, липсата на които до голяма степен лишава ОУП-а от неговата макро-рамка. Планът обхваща територията на общината, но всъщност Варна има много по-широк параметър на действие. Реално неговото влияние тръгва от Балчик и стига до Бяла. Така че целият този регион първо трябва да има концепция за своето развитие, за изграждането на обща инфраструктура. И оттам 1чататък нещата да се прехвърлят към решаване на проблемите на самия град. На второ място очаквам изключването на прилежащи територии – вилните зони и селищни образувания на север и юг, от разработката, тъй като те не попадат в границите на общината, да доведе до занижаване на реалното натоварване на градския организъм и оттам до грешни изводи за размера и организацията на комуникационното обслужване в чертите на Варна. На трето място имам опасения, че в предложените специфични правила за града ще има оставени вратички за навлизане на високи сгради в историческата част на града, а това ще досъсипе малкото останало археологическо и архитектурно наследство.
– Кои са инфраструктурните проблеми?
– Аз вече казах, че основните проблеми на града са свързани с изграждането на инженерната инфраструктура. Не че нищо не се прави, но все още не са реализирани основните трасета на градските магистрали, залегнали в стария комуникационно-транспортен план на Варна. Очакваме пробива на бул. „Левски“ , второто платно на „Цар Освободител“, както и пробива ул.“Дрин“ – „Пирин“. А кога ще стигнем до втори и трети мост, свързващи северната и южната част на града, обходната магистрала, която ще пропусне транзита, сега преминаващ през центъра на града, не знам. За проблемите на ВиК не искам да говоря. За толкова години не се реши дали държавата, или общината трябва да разшири пречиствателната станция „Златни пясъци“. Сега спира строителството от табела „Варна“ до „Златни пясъци“ до изграждане разширение на пречиствателната станция. Затова смело ще застроим „Аспарухово“, „Галата“, Боровец, Зеленика и т.н., докато ни стане ясно, че нямаме втори мост, нямаме пътища и инженерна инфраструктура, така че пак ще спрем. Не толкова ОУП на Варна ни спира, а невъзможността да обслужваме процеса на бързата урбанизация.
– Бизнесът сам търси изход, като се насочва към западната промишлена зона…
– Има няколко причини той да търси западното направление. Първата знакова сграда беше „Метро“, после се появиха и много други. Това не е случайно – там имаше по-големи свободни
ни площи. Много важно условие е лесната комуникационна достъпност благодарение на трите паралелни булеварда -„Владислав“, „Цар Освободител“ и „Сливница“. От една страна, това е хубаво, защото тези комуникации вече са изградени. Но в същото време изнасянето на общественото обслужване в западния край силно увеличава ежедневните пътувания от прилежащите на морето ново-усвоени територии към създадения обществен център. Тук без скоростен градски масов транспорт няма да се отървем. И разбира се, надявам се да се появят вторични градски центрове, обслужващи северното и южното направление.
– Концентрирането на много МОЛ-ове в карето от автогарата до Радиозавода няма ли да измести обществения център на Варна?
– МОЛ-овете наистина стават много и сигурно част от тях ще сменят съдържанието си във времето, но в това няма нищо лошо. Все пак те остават. Общественият център на Варна вече се оформя от автогарата до летището. Това ще доведе до ново отношение към някои от териториите на близките райони „Младост“, „Владиславово“ и „Възраждане“. Те са застроени и ще излезе на преден план темата за тяхното саниране. Там тече уплътняване, което, слава Богу, в някои части бе ограничено. По комфорт на обитаване тези квартали имат много подобри показатели, от колкото централната част на града. За да бъдат спрени всички опити за жилищни застроявания на парче, трябва да се преминава към изготвянето на цялостни проекти за уплътняване на кварталите. Най-добре е това да става след обществено обсъждане. Варненци заслужават да живеят в по-комфортна среда.