Варна се развива на принципа на водата
Архитект Д.Стефанов
Български домове – май 2008г.
– Арх. Стефанов, каква е ролята на Съюза на архитектите – Варна?
– Съюзът на архитектите като творческо-професионална организация има за цел да защитава интересите на обществото в областта на архитектурата. Оценявайки мястото на САБ, мисля, че в рамките на възможностите ни е да изпълняваме тази функция, като сигнализираме и бием тревога, когато усещаме, че под натиска на частни или партийни интереси стават неща, от които градът няма интерес, като бъдем коректи6 на самите себе си и проектите, които правим, стараейки се да услужим на Възложителя, формата, под която бихме могли да се намесим, това е участието ни в консултативни и експертни съвети, разглеждания и обсъждане на по-значими проекти , споделяне на мнения и изказване на становища в общественото пространство.
– Възможно ли е да бъде постигната единна визия при град като Варна, това хаотично застрояване, тази еклектика от стилове, материали и архитектура не „бодат“ ли в очите на един архитект? Сякаш са използвани части от различни пъзели…
– Архитектурата не е дреха, нито картина…Тя олицетворява състоянието на обществото. То пък се намира на такъв етап, че не може да синтезира по-добра архитектура. Архитектурата акумулира в себе си обществена или частна необходимост, синтезира икономическото състояние като технологична база и възможности за изпълнение. В крайна сметка отношението към това как тя да изглежда е средно аритметично за обществото. Не винаги осредненото мнение е най-доброто. В този смисъл ние като професионалисти бихме могли да влияем на това мнение за архитектурата. Тя не би трябвало да бъде едноока и еднообразна. В световната практика има случаи, когато цял град се изгражда по проекти или под ръководството на един архитект. Надделява мнението, че това са скучни градове. Градът е сложно културно натрупване от материални ценности и култури на различни общества и епохи. Колкото е по-стар един град, толкова е по-интригуващ и ценен. От водещите етични норми и правила в обществото зависи отношението на поколенията към изграденото преди тях. Многообразието на града възпитава отношение към неговото опазване. По-скоро не търсене на единен образ, а уважение към миналото. Водещо е естествено градът да бъде удобен за своите обитатели, да бъде обслужен комуникационно, да бъде ослънчена всяка сграда. Днес тези правила и норми се променят често, защото все още обществото ври. Отсъствието на система за контрол, на трайни ценности както в много други области, така и в архитектурата, създава проблеми. Законите се нарушават и няма ясни критерии за обществен морал. Всички ние боледуваме до отврат.
– В едно интервю казвате, че липсата на концепция като цяло за Североизточния регион лишава новия ОУП от неговата макрорамка?
– Преходът от една система на организация на обществото мина в друга. Българската икономика беше оставена да рухне, за да се преразпредели и преосмисли. За да се самоопределим и възродим, трябваше да минем през хаоса. За дълъг период от време специалистите бяха игнорирани от управлението на икономиката и страната.
Общият устройствен план узаконява трайните тенденции в развитието на населеното място. Правило е синхронизирането на ОУП с перспективите за развитие на региона и страната. Но тъй като дълго време страната беше в състояние на пълен хаос и нямаше нищо „спуснато от горе“, авторите на ОУП са имали нелеката задача да анализират процесите, протичащи в региона, и трайните тенденции в тези процеси. Има трайни тенденции в икономическото ни развитие, които са свързани с географското положение, с климата, с обществено-икономическа ситуация и макрорамка, участие в междудържавни и други съюзи и т.н. Всички тези фактори влияят на заявката за градоустройствения план. Има трайни тенденции за урбанизиране на прилежащите на морето територии на север и юг от Варна, Както и трайна тенденция за изнасяне на деловия и търговски център на града в западна посока. И двете тенденции си имат причини, но ако се оставят без контрол и корекция, чрез ОУП ще доведат до транспортен колапс, признаци на които вече всички усещаме.
– Не се ли получава обратният процес – вместо планът да определя и фиксира зоните, той се съобразява с вече възникналите обстоятелства?
– Това не е страшно. Проблемът е навреме процесът да бъде овладян. В повечето случаи процесите у нас протичат на принципа на разлятата вода – винаги се намира дупчица, през която да изтече. Липсата на средства или на желание да се отделят за изготвяне на градоустройствени и инфраструктури и проекти, преди да се урбанизира дадена територия, води до непоправими щети за територията и лавинообразно увеличение на необходимите средства за поправяне на грешките. Защото вилните зони се застроиха без планове „на парче“ при непоправимо тесните улички. За нула време бившите промишлени площадки се превърнаха в търговски и делови център на Варна и се градят десетина МОЛ-а, незнайно кого ще обслужват, а в същия момент няма нито един етажен паркинг. Да, ОУП ще направи своите констатации и препоръки, но обществото ще плати тройна цена. Ако архитектите трябваше да решават къде да бъде този център, вероятно нямаше да го насочат в западна посока. Причината е да бъдат спестени ежедневните пътувания, а оттам и натоварването на основните градски артерии. Проектантите на ОУП трябва да кажат къде да се изградят вторични търговски центрове, които да намалят този трафик и облекчат комуникацията.
– Как изглежда идеалният дом за Вас?
– Удобен за всеки един. Вярно е, че не са много хората, които имат възможност да реализират стопроцентово стремежите си. Първото желание след прехода беше да се изместиш от кв. „Младост“ до Пожарната или при щастливо стечение на обстоятелствата до Спортната зала или в „Гръцката махала“. От там насетне започна да играе роля размерът, изложението и комфортът. В момента хората, които са мечтали да си купят апартамент, го правят с ясното съзнание, че плановете им са след три-четири години да живеят в къща. Факт е, че хората, които имат възможности, вече живеят в индивидуални къщи. Тези, които имат най-добри възможности, живеят в Морската градина. Тези, които имат по-малки възможности, са в Приселци, примерно. С оправянето на пътищата и след като проблемът с придвижването вече не е толкова сериозен, с техническото развитие и слънчевите автомобили, придвижването няма да е проблем. Аз съм убеден, че перспективата е домове в околностите на града. Всеки мечтае да е спокоен, да има прилежаща територия, да е близко до земята. Това, което е реализирала Америка, на път е да реализира Канада и някои от страните на Западна Европа, това е урбанизираният център с многото подземни паркирания, обслужване и търговия. Съответно една безкрайна шир от едноетажни сгради, където хората се чувстват много по-спокойни. Това е разумната тенденция. Ще преживеем, ще преболедуваме това, което ни се случва сега, но рано или късно територията в диапазона на едночасовия времеви изохрон ще поеме обитаването на варненци. При налична инфраструктура, обходни пътища, градски магистрали, нормално е хората в близко бъдеще да търсят масово изнасяне извън предела на града. И не толкова да търсят морския пейзаж, който е към най-скъпите територии, а присъствието на зелената среда. Ние изобилстваме с прекрасна природа, с четири сезона. Аз мисля, че много от селата започнаха да се възраждат, на първо време благодарение на англичаните, а сега и благодарение на освестянето на българина. Това е идеалният дом за мен.
– Има ли приемственост в гилдията?
– Когато започнахме работа, попаднахме в една почти затворена архитектурна гилдия. Някога в Икономическия университет на Варна е имало специалност Архитектура
и първите випуски са се реализирали тук. Спомням си какъв респект предизвикваха у нас мощните архитектурни екипи на Проектантска организация – Варна. За мое щастие почти 10 години черпих от опита и се учих от изключителни професионалисти. Съжалявам, че днес младите колеги, упражнявайки професията индивидуално или в малки групи, не могат да черпят от вече набрания опит. Приемствеността има и друго лице. Това е културата да уважиш изграденото преди теб, да го допълниш и доразвиеш, това е толерантността към различното мнение и отношение, към окръжаващата ни среда. Ето за такава приемственост аз мечтая в името на една по-удобна и красива Варна.